29.12.2010 г.

Ако напиша, че те обичам

Ако някой напише на прозореца на таксито, че ме обича; ако някой напише на стъклото на огледалото, че ме обича; ако навсякъде пише, че този някой ме обича, какво да направя? Какво?
Защото лесно е в класиката:

Ако някой срещне някой 
в цъфналата ръж 
и целуне този някой 
някого веднъж,

то нима ще знае всякой 
де, кога веднъж 
някога целувал някой 
в цъфналата ръж?

Таксито не е ръж, нито е цъфнала, нито огледалото в банята е прекрасно, даже ми се струва, че имаше кафяви точици по него... Не става класика от това. И не е лесно. 
Ако аз напиша на прозореца на таксито, че те обичам; ако аз напиша на огледалото в банята, че те обичам; ако навсякъде напиша, че те обичам, какво ще направиш? Какво?

22.12.2010 г.

Скандално глупава ли съм? ;)

Един сайт ми се натрапва от името на Калин Врачански във Фейсбука. 
скандално точка нет. С мотото Истината е скандална
Твърде натрапчивото присъствие дори на едно изречение ужасно дразни. Дори се учудвам, че толкова хора - над 2000, са харесали страницата. Това, че Гала уредила дъщеря си в клип на кока-кола, че в Стъклен дом били връзкари и др.подобни, това скандално ли е?
Много скандални преди време неща вече са ежедневие, нормални случки от живота, от които хич и не се впечатляваме. Най-малко пък може да се нарече скандално уреждането и връзкарството. Та то, както се казва, е по-старо от проституцията! Все едно тя да е скандална :))) Освен това личният опит не е за пренебрегване - нещо, което ни е скандализирало миналата година, тази вече не ни прави впечатление.
И горката истина!  Нея кой ли не я е... и където свари... А тя едва ли някога си е позволявала да бъде нещо повече от... истина. Истината си е истина. Скандална може да я направи единствено гледната точка, но тя, както вече стана въпрос, е резултат от личен опит, мозъчни натрупвания, лична пропусквателна способност спрямо обществени издевателства и държавни поразии...
Предполагам, че тези над 2000 души, харесали натрапената страница, не са се подразнили от настойчивостта и са станали почитатели преди всичко, защото харесват героя Камен и актьора Врачански. Друго обяснение нямам и дано не ми се появи! :)

18.12.2010 г.

Гледайте "Рапунцел и разбойникът"

Ако вече не сте :) За 3D анимация е супер приятно филмче. Забавлявах се. Детската анимация, особено на Дисни и Пиксар, е нещо като задължително забавление. Поне за мен, защото мога да гледам анимация по всяко време. А конят Максимус от "Рапунцел и разбойникът" вече ми е любим герой.

15.12.2010 г.

10.12.2010 г.

Много ли ми личи?

...че съм разбрала колко струват; че не ме интересуват; че не ги харесвам; че не ги хваща дори периферията ми; че ми липсват светлини за тях; че зениците ми не ги регистрират...
Много ли ми личи?
...когато отдавам сърцето си...

8.12.2010 г.

Първият 8 декември ;)

Свързвам го със съквартирантката ми, която беше от Попово и обичаше да прави секс като си слага възглавница под корема. Тя ми го разправяше, не че съм проверявала, дали наистина обича :)))

5.12.2010 г.

www.vincentcassel.com

Венсан Касел ми хареса за първи път от една фотосесия. После се сетих, че съм го гледала в онзи ужасен филм, където с Моника Белучи (съпругата му в живота) тичаха един след друг, но като в кошмар се разминаваха. Никога не бих го гледала отново. След това се оказа, че играе изнасилвачът във филма с Дженифър Анистън и Клайв Оуен "Derailed" ("Извън релси", 2005 г.),

4.12.2010 г.

If you're not fast...

Декемврийският брой на сп."ЕВА" ми припомни тази реклама. Преди време бях попаднала на клип към нея, но този принт определено ми харесва повече.

Видеото освен че е дълго, няма силни акценти и като цяло не е особено сполучливо. Тук обаче тези муцуни са ми много добре и въпреки че хич и не искам да пробвам колко съм бърза, бих си взела само заради рекламата едни Timberland :))

http://www.youtube.com/watch?v=XgH0GxRyP5c - това е клипчето


28.11.2010 г.

Заек, любов и... ;)

Една бивша колежка се обадила на сестра ми и междудругото я попитала, дали имам проблеми в любовта. Защо? - учудила се сестра ми. - Ами защото пише странни неща във ФБ-а...- отговорила колежката и пак попитала: - Как са с мъжа й, всичко ли е наред?"

23.11.2010 г.

Нечовешко?

Гледах клип с автомобилния пилот Кен Блок, в който той контролира до някаква невъзможна степен автомобила си -

http://vbox7.com/play:937e6ae0
Е, малко ме е срам, че чак сега гледам това, но пък ми хрумна, че ако можехме да овладеем така контрола на неща вътре в нас, а не само извън нас, ако можехме така да се усъвършенстваме, сигурно щяхме...

18.11.2010 г.

А толкова много го обичах...

Днес баща ми не ми липсва така, както в началото, защото в продължение на 15 години се уча да живея без него. Обаче не знам какво щях да знам, ако вместо да се уча да живея без него, се учех от него.

16.11.2010 г.

В любовта на 15 или като китаец

От купчинката с книги до леглото ми снощи издърпах "Любовникът" на Маргьорит Дюрас и прочетох следното:
"Бих могла да се заблудя, да повярвам, че съм красива като красивите жени, като заглежданите жени, защото наистина ме заглеждат много. Но знам, че въпросът не е в красотата, а

10.11.2010 г.

Жертвите на мирния ни преход

Ужаси ме новината, че след Христо Мутафчиев, сега Андрей Баташов се бори за живота си и е в тежко състояние. Ужасява ме, защото това са жертвите, които т.нар.ни мирен преход дава. Не са само тези, за съжаление. Много повече са. Притеснява ме, че всичко е разбито. Разбита е любовта, която едва удържа на тоя постоянен преход, на тая непрекъсната криза, на това безпаричие, което съсипва мъжете.

5.11.2010 г.

Хора и улици :)

Онези места /и неща/, които като малък си ги виждал големи, а сега ти се струват малки, за мен са гараж, улица и една скала. Подозирам обаче, че скалата се е поразрушила с времето, гаражът наистина ми се струва по-малък, но пък тогава не ме беше страх да скоча от него... Но улицата! С нея настъпиха тотални промени. Започвам да мисля, че е друга улица, не моята.

26.10.2010 г.

Индиански имена "Оставящият пари" и "Гледащата си кефа"

Обикновено сутрин като отворя очи, на леглото ми няма пари, но в събота сутринта се получи точно така. Отварям очи и що да видя - една банкнота! Полу сгъната, полу достатъчна - седи до мен. "Ехааа - казвам си в просъница, - ако бях на надница, колко ли щях да получавам?!" После станах, взех банкнотата и /вече не в просъница/ повторих за кой ли път: " Писна ми!"

23.10.2010 г.

Яж, моли се и обичай / Изток-Запад, двупосочен

"Яж, моли се и обичай" е книга на Елизабет Гилбърт, която не съм чела. Преди няколко часа обаче гледах филма и понеже предпочитам да пиша за нещата веднага, ще споделя впечатленията си сега. Филмът е заснет прекрасно - с различни планове, светлина, озарен и цветен като пътуване. Има ирония и самоирония, което  е напълно достатъчно, за да се чувствам добре в киносалона. Джулия Робъртс плаче почти през цялото време и го прави толкова откровено, че възприемах сълзите като нейни лични, а не на героинята й. Хавиер Бардем се появява твърде късно. Когато чакам толкова дълго, винаги оставам разочарована.

19.10.2010 г.

Quatro

Като започнем така: едно, две, три... и всичко си върви нормално. И три в едно, и трима са малко, двама са много или обратното, и първо, второ, трето още от столовете и купоните, макар че аз никога не съм се хранила така, после се сещам и за вица "и трите, дядо попе, и трите"... Обаче сутринта в 4, когато отворих очи,

16.10.2010 г.

Люк Бесон, Артур или когато големите правят филми за малките...

.. и на мен обикновено ми става хубаво. Дори ми се струва, че по пътя винаги се стига до един силен инфантилизъм, който някои успяват по някакъв начин да прикрият, но по-интересни са ми онези, които го изразяват мощно. Като че ли това важи повече за творчески откритата част от човечеството, макар че някои учени, които съм гледала по тв, също изпадат в подобни състояния. С тези пообъркани изречения всъщност искам да споделя, че гледах "Артур и  войната на двата свята" на Люк Бесон.

15.10.2010 г.

На мен пък ми се прави секс

Понеже назря опасността да ме обвинят, че пиша само за любов и явно съм влюбена, което не че не е истина, но... реших да пиша малко за секса :))))

1.10.2010 г.

Едната страна на ... любовта!

Когато има любов, няма две страни. То има, ама те са от едната страна, тези две обичащи се страни. Така че не разбирам защо са всичките взривове, удари, болки, след като сме от едната страна на хоризонта. Там, където слънцето изгрява. Точно там сме.

29.09.2010 г.

Има и по-елегантен начин, Ваня.

Ваня Щерева написала роман по сценария на "Стъклен дом". Еми, добре. Написала, написала. Ама колко е смешно да си я рекламира!

24.09.2010 г.

Теория на привличането?

Докато си пия бирата, си мисля, че сме прекалено еднакви. Много си приличаме. Безнадеждно и телепатично. Може и бирата да ме води на тези мисли. Макар че уискито и червеното вино, дори ракията, въпреки че за нея не съм чула, са къде-къде по-напред в класациите за вдъхновител, докато бирата е чисто и просто заигравка с алхокола, респ. с някой орган, но едва ли става въпрос за мозъка :)... 

17.09.2010 г.

Щастлив и осъден ИЛИ оправдан и нещастен

Щастлив! Но осъден от хората - оплют в техните мнения, преценки, коментари. 
Оправдан от тях - оправдан като действия, поведение, външен вид, думи. Но - нещастен!
Не помня кога точно прочетох тази мисъл, но след като я прочетох, разбрах какво искам. Искам да съм щастлива. Ако може без да съм осъдена. Но в никакъв случай не искам да съм нещастна. А с това автоматично отпада оправдана.

14.09.2010 г.

Сутрин не се плаче

Хващам последния влак. Остава по-малко от час до края на 14-ти септември, Кръстовден. А исках да напиша нещо по този повод. За малко да не успея. За 15-ти септември всеки може да пише, но предизвикателството е да напишеш за 14-ти.

7.09.2010 г.

Вечер

Седя на перваза на прозореца в кухнята и гледам навън през мрежата. Ако си опра носа в мрежата, ще почернее. Като на коминочистач. Защото оттатък мрежата са колите. Гледам трамваите, които се разминават. Оттук се вижда всичко вътре. Наближава 11 и 30 и почти няма хора. Пуснала съм си музика. Загасила съм лампата.

5.09.2010 г.

Най-силната мантра

Най-силната мантра, която крепи и възражда човечеството, не е на санскрит, може да се произнася и само с гласни, и само с безвучни, и дори без звук, не знам от кога съществува, нито кой я е произнесъл за първи път, звучи добре и бързо, и бавно, и напевно, има я и само като няколко звука и като две думи, и колкото повече я чуваш, толкова по-добре ти става,

3.09.2010 г.

Разбойници и слънчеви лъчи

Румцайс е бивш обущар, който става разбойник, понеже засяга честта на кметския крак. Това е началото на една страхотно забавна и мъдра детска книжка. В нея Румцайс си намира жена, след като прави пръстенче от слънчев лъч -

14.08.2010 г.

Лятото сутрин

Жената не изглеждаше смутена. Вътрешно чувстваше смут, но се стараеше да не го разкрива.
Мъжът се остави на импулса. Наричаше го естествено състояние.

9.08.2010 г.

Наистина ли те искам?

На стадиона отсреща няколко души поливат с маркуч тревата и от време на време поливат себе си. Погледах ги малко. Често изпитвам желание да бъда на друго място. Не на това, на което съм. А когато ида на другото, отново имам желание да бъда на друго и така до безкрай. Някакво пътешествие, неосъществено или търсене на отговори, чиито въпроси може още и да не са зададени..., т.е неосъзнато пътешествие.

6.08.2010 г.

Преструвковци

Пресичаме булеварда.
Момчето тича напред по отсрещната поляна. Чете надписите на глас. Един мъж, облечен в черни джинси, приближава към тях. Жената бързо трие очите си. Момчето се обръща към нея и казва: "Очите ти са зачервени от тази хрема..." После я поглежда особено. Жената му отговаря с кимане и продължава да трие очите си.
Когато се разминаваме, мъжът ни се усмихва. 
Покрай големите витрини на залата, двамата преминават с лекота, оглеждат се и махат на отраженията си. Жената - с вдигната коса, с блуза с голям надпис отпред и къси панталони. Момчето, както винаги едно и също - подскачащо, бърборещо.
"Къде отиваме? - пита я то. - Нали щяхме да ходим до магазина?"
"Разхождаме се - отговаря жената. - Нали каза, че няма значение за теб."
Не чувам какво ми говори. Мисля за скъсания си гердан, който нанизах отново с обикновени мъниста. Пак ми се плаче.
"Ще ми мине ли тъгата?" - пита жената.
"От какво?" - обръща се към нея детето. - За какво ти е тъжно?"
Отговарям, че не знам.
"Ще ми мине ли?" - настоява пак жената.
Момчето се засилва, прескача едно сандъче с цветя, обръща се и казва: "Знаех си, че не са ти зачервени очите от хремата."
"Така ли?" - учудено възкликва жената.
Знаех си, че знае.

3.08.2010 г.

Този влак за Бургас...

... е тъй бавен!
И сънуваш дъждовните плажове, чадърите, голите рамене, коктейлите, в които проблясват лунни вълнички, тъмни, черни. Сигурно не издържам повече. Сещам се какво ли не. 

1.08.2010 г.

Дъжд, вода и жаби


Този сезон не мога да се оплача, вярно е. Потопи, порои, наводнения... И все пак!
Спомням си два дни в Копривщица, когато реката почти излезе от коритото си, а ние полудяхме от кеф, защото не бяхме виждали и си хвърляхме сандалите, за да гледаме как ги носи течението,

24.07.2010 г.

Часът е 4 сутринта...

Дори не искам да заспивам.
Все едно съм изпила голяма кана с тъмно кафе или съм танцувала, целувала, мечтала; може да съм била в подводница, да съм разглеждала, плувайки дъното на океана; да съм крещяла от някоя скала, защото съм се молила да ме спасят от големите връхлитащи вълни на някое разсърдено море;

8.07.2010 г.

Когато ме желаеш

Както обикновено, мислеше си мъжът, няма да ми се случи нещо оригинално и единствено, а пак - въртенето на земята!

Преди няколко часа седеше на бара на заведението почти сам. Девойката на стола до неговия пиеше с наслада, само че някак самотно, незаинтересовано и самовглъбено. Той не одобряваше чорапогащника на едри кръгове, а вече не харесваше кожените якета. Нейното висеше на облегалката - синьо, изтъркано и му напомняше за бедност, пиянства и голи, недоволни момичета.

25.06.2010 г.

Червеният ми сърф

Онази нощ сънувах, че стоя пред магазин за уиндсърф. Гледам ги и си представям как ще поря вълните на морето. Избирам какъв да си купя...

14.06.2010 г.

Елтън Джон, Гарибалди и шестицата

Щастлива съм, че изживях и аз душевния екстаз заедно с всички на стадион "Локомотив" снощи.
Елтън Джон с лекота, от сърце, с глас, с едно пиано, с няколко симпатични и страхотни музиканти показа, че за гениалността не са нужни нито ефекти, нито шоу балет, нито нещо повече от една сцена и едно небе.

13.06.2010 г.

Тази неделя ме вълнуват няколко неща...


Футболът – естествено. Джакпотът на тотото. РД на Бойко Борисов, Гойко Митич и Кристо. Посещението на Берлускони. Концертът на Елтън Джон.
А освен това – морето, което идва все по-близо,

7.06.2010 г.

Поли значи много :))) понеделнишко

* Творецът е без пол. Може да бъде Той, Тя, както и То.

* Отдавна не бях попадала на картини на Пикасо и онази вечер видях съвсем за кратко и случайно една от тях. Вече категорично знам: Пикасо е рисувал ГМО-та :)))

4.06.2010 г.

...леко- полеко се миксираме аморе мио ;) петъчно

Хубавото на лудостта е, че не те пита, дали да те завладее... Във всички останали случаи ти се създава усещане, че те питат дали или пък дали не...

31.05.2010 г.

Цигари

Чудя се защо се влага толкова енергия за приказки, агитации, флаери, стикери, проекти и пр. борба против тютюнопушенето!?!

24.05.2010 г.

Вчера ходих до Дъ мол...

Отвън грееше слънце, колите се притискаха на входа за пракинга, автобусите идваха и си тръгваха от спирката, хората ходеха надолу и нагоре едновременно, а децата питаха: "Това ли е новият мол?"
За първи път пиша за мол. Принципно не обичам да пазарувам. Става ми тясно, напрегнато и загубвам смисъл.

20.05.2010 г.

Момент, моля!

Нали знаете за онези възможности за прецакване на момента, които винаги висят отгоре и дебнат? Няма начин да ги предотвратиш, тръгнат ли веднъж. И най-кофтито в цялата работа е, че винаги усещаш как се прецаква момента,

18.05.2010 г.

Източници на светлина ;)

Докато пускаме тези дни фаровете за мъгла, защото някак си взе да става по-тъмно и невидимо, смрачи се и се смръщи, мислено колекционирах източници на светлина.
Не знам дали са ретро, демоде или пък са евър, невър-евър, но ме осветяват, осветляват и топлят тези дни.

28.04.2010 г.

Обяснение в любов

Един сън ми отвори очите. 
Сънувам го често. Обяснявам си го, но не успявам да го преодолея. Диагнозата може би е за психолозите. Защото нали, когато така известната психоанализа на Фройд навлиза в Щатите, самият Фройд се извинява за покушението, което ще причини на нищо неподозиращите хорица. Така че и на психодисекциите не бива много да се доверяваме.

27.04.2010 г.

Трите "К"

Преди години и аз имах "трите К". Включваха скромни материални блага - камера, компютър и кола / в смл. на автомобил /. А всички си мислеха, че включва къща. 
Е, не съвсем всички. Някои имаха мръсно подсъзнание :)

25.04.2010 г.

Горките ние - таргетите...

Преди две години пишех за едно "рекламно" списание и гледах на света през очите на рекламосъздатели, рекламодатели и... таргети :) Беше интересно.

23.04.2010 г.

Асфалт, жена и минзухари


Това е стар текст, писан преди 2 години и публикуван. Хайде от мен да мине, пускам нещо мило и за жените :))) 
Първо си помислих да изброя женските имена, чиито притежателки са ми мили и ги обичам, но 8-ми март мина ;). Това - заради впечатлението, което явно съм оставила у някого, че не обичам жени. Признавам чистосърдечно -  списъкът с имена на мъже е доста по-кратък. Реванш.  

21.04.2010 г.

За отворената уста на жените

Прочетох преди време един ядовит текст за това как българките били вчерашни кифли и не ставали за лидери. При това текстът започваше с пример за някакво племе от Нова Гвинея, в което тормозят и измъчват седемгодишни момчета, за да се отдалечат от женското си начало.
Писането за жените и лидерството отдавна го бях замислила.

8.04.2010 г.

Дивият Северозапад

В дивия северозапад духаше силен вятър. Единият от двата коня беше надебелял през зимата и го изкарваха за първи път на паша. С два вързани предни крака, за да не се радва много. Тревата едва се зеленееше, а вечерта донесе такава наситеност с влага, че въздухът залепваше по гърлото.

30.03.2010 г.

Полово НЕравновесие, полова НЕуравновесеност

Хубаво нещо е балансът. Най-вече, ако се отнася до половото равновесие на  работното място. Става дума за броя на жените и мъжете, събрани по една или друга причина на едно и също място. От половото равновесие в крайна сметка зависи и половата уравновесеност. А тя, трябва да признаем, е много важна

27.03.2010 г.

На Лазаровден

Като че ли започвам да схващам. 
В болшинството си хората отделят най-голямо количество енергия, за да

22.03.2010 г.

Мариус Куркински

Бях си записала час за фризьор в 19.30 ч. В неделя. Не че е най-удобният час, но се обадих в последния момент.
Обаче точно преди да изляза за фризьора, гледах Мариус Куркински.

19.03.2010 г.

17.03.2010 г.

Библиотека и карти с голи жени

Напоследък се рекламира мебел, наречена "библиотека". Странна работа сме хората!  В странен свят живеем. Трябва да стане модно да имаш вкъщи библиотека, за да имаш такава...

16.03.2010 г.

Ехооооо, Google, кажи какво стана с Dir.bg!?!

Задавам си един въпрос - ЗАЩО ТАКА ТИХО СЕ СПОМЕНА ЗА ПОЖАРА НА DIR-А?
Само на мен ли ми се струва тихо или другите се правят, че не ползват DIR, или

15.03.2010 г.

Изпълнителна е... (Стоичков най-добре ще го каже)

Няколко пъти са ме определяли като "изпълнителна". Може би първия път не съм се впечатлила, а ако съм била малка, сигурно и съм се зарадвала.
Само че днес, когато съм вече голяма :),

10.03.2010 г.

Защо да плащаме?

Ето сега пък ще защитя Дянков. В ролята му на обикновен гражданин, а не на министър обаче.
Не си бил плащал здравните осигуровки 9 години. Ами съвсем правилно. Защо пък да си ги плаща?

8.03.2010 г.

Март, 8-ми Март. :)


Навън  вали сняг, бие в лицето ми, докато вървя.  Скрила съм се под шапката, навела съм тялото си напред и бързам. Ботушите ми са с ток, който се подхлъзва от време на време и аз пазя равновесие. Вятърът повдига краищата на дългото ми палто и на коленете ми става студено. Облякла съм си една  рокля. Дължината й е до средата на бедрото. Почти.

5.03.2010 г.

Ерекция

Сложих това заглавие не само, за да привлека внимание, а защото наистина смятам, че това, за което пиша сега, е точно същото като ерекцията - нещо, без което не може, нещо, което е за кратко и нещо, което е твърде показно.

3.03.2010 г.

Ново чудо - "Билборд на лекар" !?!

Публикация във в."Стандарт", че данъчните погнали пластичните хирурзи и стоматолозите, ме подсети за нещо, което отдавна ме дразни. Това са билбордовете на пластичния хирург

1.03.2010 г.

Зелените очи на Борисов



Почти като "моите кафеви очи", както пееше Вики от Мастило, но все пак малко по-различно.
Сетих се, защото днес прочетох заглавието "Снимка с пермиера - награда за иновации". И да си призная честно самото заглавие ме вдъхнови достатъчно, та изобщо не се наложи да чета нататък.
Така че, извинявам се много, но

27.02.2010 г.

Кои сте вие?


Става ми неприятно и ми изглежда непрофесионално, когато посетя сайт, разгледам го, нещо ме впечатли и когато потърся кой го прави ("издава"), не намирам НИЩО. Напоследък и във Фейсбук се появиха разни групи, страници и подобни, на които не се изписва създателят. Разбира се това не е особено важно във Фейсбук, където всеки може да си направи група или страница. Но все пак не ми се струва нормално във виртуалния свят на огромното количество информация, както възприемам интернет пространството, точно там, където

24.02.2010 г.

В какъв жанр сте?

Преди време любимата ми авторка в сп."Ева" (Ирис Крилатска) беше писала, че когато си избира мъж, жената всъщност си избира жанра, в който да се изиграе филма на живота й. Страхотно сравнение! Много ми хареса и често си мисля за него.
Екшън, драма, комедия, романтична комедия, трагедия,

23.02.2010 г.

Домашно видео "Забрави ме!"

Рецепта за получаване на еклектиката:

1 пълна доза турска тъга от Таркан, 1/2 доза холивудска смес Пит-Джоли, няколко лъжици автентични български кадри, щипка готов превод, завит в субтитри и през всичкото това задължително преминава Видинският влак...
:)




20.02.2010 г.

Котка




Някъде навън в петък вечерта една дървена врата се люлее и свири. Преди минути през нея преминахме ние - Валерия, Митака, близначките, Пламен и аз. Влязохме с взлом, както се влиза в заведение в петък вечерта. Дали само на мен ми се чу, че котката от съседната къща измяука като настъпена? Настъпихме и няколко гниещи листа, останали от заминалата есен. Снегът прискърца точно на входа. 

18.02.2010 г.

Който не е бил агент на ДС - нищо не струва

Петко Бочаров (на 91 г.) бил 36 години сътрудник на ДС! Това беше новината вчера. Още проверени и още един списък с агенти. Поредният, може би не последният.
Става ми изключително безинтересно вече. Не може през няколко месеца да излиза списък с доносници, понеже ние това вече го знаем. Вече не ни е интересно. Всеки, който е заемал/заема отговорен пост или е коментирал, коментира и сега от отговорно място (напр.кореспондент), на отговорно ниво (имал е своя колонка, рубрика или минути ефир) и думите му са излизали в публичното пространство, почти 100% сигурно, че е бил агент.

17.02.2010 г.

Закъсняло, подтичващо след Св. Валентин

Открих забравени стихове... И понеже пиша сега, в началото на този 17-ти, минали са само някакви си 50 минути, а вечер си смел, не е като сутринта :))), затова пускам това...

15.02.2010 г.

И на бирата, като на цигарите...

Днес с голямо възмущение изслушах новината по телевизионния канал RT (Russia Today), че Британското правителство възнамерява да сложи мярката и на алкохола, понеже запоите били станали неконтролируеми и някой трябвало да се намеси - ("It's part of an initiative to restrain binge drinking, which has been spiraling out of control.") Затова на бутилките трябвало да има предупреждения за човешкото здраве, както на кутиите с цигари и да се сложи една по-височка цена, та като пиеш и не ти се отдава да мислиш за здравето,

Визуализацията: ето сега едно оплакване ...

Ако на всеки два дни видеото, което съм качила, ще бъде CURRENTLY NOT AVAILABLE, се обезсърчавам да качвам нови видеа. Дали само при мен се получава така, но това не ми харесва и си заслужава оплакването. И ако зависеше от мен, бих направила нещо, но вероятно зависи от т.нар. трасе. А както обикновено се случва, за гафовете, кой ако не ТРАСЕТО и ВРЪЗКАТА ще са виновни?!

П.Р. - Само да съобщя, че премахнах необходимостта за регистрация, за да се пусне коментар. Може и анонимни да пускат своите коментари. Разбира се, не разчитам ня тах :)

14.02.2010 г.

Трима мъже

***
Скандалът го изхвърли като корабокрушенец. Вдишваше тежко замръзналия въздух. Опита да се върне, но после се отказа. Присви шлифера си, издърпа яката на жилетката и се насочи напред. В главата си продължаваше да чува крясъците й. За края на тяхната връзка, на отношенията им, на брака. Години, които тя изброяваше като похабени, посивели, мръсни.

11.02.2010 г.

За стареца


За стареца ми се ще да напиша. Живее точно отдолу, под нас. Блокчето е мъничко – само три етажа. От малкото, които оцеляват на големите булеварди. Когато се настанявахме, аз лично се чудех, дали след месец-два като във филмите няма да дойдат големите багери и да го бутнат. Наоколо всичко е различно – широки кооперации с кръгли прозорци на мезонетите си, с позлатени рамки и мрамор. Преди няколко дни съседите от една такава кооперация си спряха външните новогодишни лампички. Вечер, докато се взирам да търся луната, която никога не откривам, защото тук е ниско, а пък преди живеех високо и бях свикнала с присъствието й, та вечер стоях на прозореца и се питах, дали тези съседи ще махнат украсата поне до средата на февруари. Не че ми е работа, ама нездраво човешко любопитство – нещо свети и ти веднага се чудиш до кога?

9.02.2010 г.

За първото видео

Да кажа само няколко думи за първото, качено от мен видео.
Направих го за реклама на Белоградчишките скали :) Иначе водих на гости (тъй като там съм родена) Йоанна (автор на снимките) и Алекс (приятел на сина ми) и си изкарахме чудесно - и сред скалите, и във водите и калта на езерото пред Магурата, както и в самата Магура, където, междувпрочем, ни пуснаха абсолютно сами - две жени с две деца, и добре че по едно време дойдоха и други хора, някои от които с куче, та спряхме да се тревожим за храната в пещерите в случай на внезапно и окончателно затваряне на изхода....

Домашно видео - Езерото, пещерата Магура и Белоградчишките скали