Момент, моля!

Нали знаете за онези възможности за прецакване на момента, които винаги висят отгоре и дебнат? Няма начин да ги предотвратиш, тръгнат ли веднъж. И най-кофтито в цялата работа е, че винаги усещаш как се прецаква момента,
хващаш го в самото му зараждане, обаче нищо не успяваш да направиш. Твърде бързо се случва. И твърде лесно. От дума, от движение, от поглед...

Замислих се как точно се случват, откъде се явяват, защо висят и дебнат. И стигнах до следния извод - нищо не може да прецака един момент, ако този момент си заслужава. И обратното - всичко може да прецака момента, който не си заслужава. Ей затова не бива да се подаваме на внушения, че дума, поглед или жест е в състояние да унищожи мига и не бива да вярваме, че има възможности, прецакващи момента :)))))