24.07.2010 г.

Часът е 4 сутринта...

Дори не искам да заспивам.
Все едно съм изпила голяма кана с тъмно кафе или съм танцувала, целувала, мечтала; може да съм била в подводница, да съм разглеждала, плувайки дъното на океана; да съм крещяла от някоя скала, защото съм се молила да ме спасят от големите връхлитащи вълни на някое разсърдено море;
да съм се потулила сред прах и жега в градските навалици, обгърната от нечии ръце; може да съм разигравала живота си вместо със зарове с кубчета лед, строшени парчета от зимата; да съм търсила прохлада в студените ти очи... Дали?
А може просто да съм те сънувала, сънувала, сънувала и... от съня сега не мога да заспя.....  

Няма коментари:

Публикуване на коментар