... все пак не е достатъчен - говорим си с една приятелка в кафенето. Гледаме от ъгъла минаващите отдолу коли, хора, пазаруващи, въртящи се, търсещи... Хубавото на заведението е, че има огромни прозорци и гледаш отвиско надолу към кръстовището. Хубавото на приятелката е, че се познаваме толкова отдавна, че дори не можем да се излъжем. А това някак си ни предразполага да си споделяме истината. Е, не винаги, но пък с кого ли е винаги?!
...един мъж наистина не стига - продължавам си думите мислено, след като съм си тръгнала от срещата. Убеждавах я да "претопли яденето", както се казва, и да радва рецепторите си с "редовни посещения на отсрещния бряг". До кога така? - пита ме тя, все едно аз знам. Все едно всичко знам. Амиии - казвам, - докато може... После си мисля, че сигурно е точно обратното - трябва да скочиш с двата крака в чувала, да сложиш главата в торбата... Нали - нова година-нов късмет, ново начало - разни подобни внушават предновогодишните послания. Само че страх лозе пази. И оказва се, че за всичко е така.
Снощи, към 1 след полунощ изведнъж детето ме пита кой ми е най-големият страх. Ама че въпрос за през нощта! - възмущавам се. - От къде се сети пък за това?
Кажи, кажи, кажи!!!- Настоява той. - Нали съм ти дете, трябва всичко да знам!
Снощи, към 1 след полунощ изведнъж детето ме пита кой ми е най-големият страх. Ама че въпрос за през нощта! - възмущавам се. - От къде се сети пък за това?
Кажи, кажи, кажи!!!- Настоява той. - Нали съм ти дете, трябва всичко да знам!
(Това го е научил от мен и е възползване от онова - нали съм ти майка, трябва всичко да ми казваш...)
Аз не му казвам най-големия си страх, защото се страхувам да не го обременя, страхувам се да не му внуша и на него този страх... Казвам му друго: Пожелавам ти да не се страхуваш! Мъжете трябва да бъдат смели! Когато мъжете са смели, и един мъж е достатъчен...
