Само глашатаите да останат

Случаят с пребития и обезобразен Слави Ангелов е поредното доказателство, че на никого не са нужни журналисти. Нито на управленията и властта, нито на обществото и хората. Журналистите са мразени, подценявани, обиждани, нежелани, в крайна сметка - убивани,  обезобразявани, изнасилвани. И става въпрос за онези, при които се вижда, се чете, се чува за истински напъни да бъдат журналисти, за прояви на истинска журналистика или поне на опити за такава. Не става въпрос за самозваните, назначените, омагьосаните от славата, от екрана, от ежедневната им демонстрация на суетност. Не става въпрос дори за началото, когато някой някъде е казал: "Представям си, че ще работя в телевизия!" или "Искам да бъда журналистка!" Защото след началото, независимо от мотивите, следва развоят. 

Опияняващо е да работиш това, което обичаш. И колко хубаво звучи! Ако имаш късмета да правиш онова, което обичаш, няма да работиш нито един ден в живота си! Примерно. Или други подобни. Както и тези: Бъди честен! Със себе си! Бъди отговорен! Към хората! Великолепни лозунги! Великолепни съвети! Само че, ако може, прави го тайно. Никой да не разбере. Защото разбере ли, ще ти види сметката. Толкова е лесно. Светът е удобно поле, за да ликвидираш някого. Бил пренаселен! Е, за отстрелването на когото и да е - а примери колкото искаме в цялата човешка история, - светът е широк и празен. 

Ако скоро директно не се затворят ВУЗ-овете, може би трябва да се премахнат специалностите по журналистика. И не защото един побой, едно убийство или две, понижават вярата  в човечеството /!?!?/, съвсем не заради загубата на вяра, а защото тези специалности бълват всяка година безработни. Естествено биха могли да си запазят съществуването, но нека поне от благоприличие си сменят името. Нека изтрият термина "журналистика" от името си. Така нито ще има излъгани, нито безработни. Ситуацията се променя извънредно бързо. Дори, може да се каже, "извънредно" е добро определение за развититето на света през последните десетилетия. Всичко е, кажи-речи, извънредно. Не се знае накъде ще ни отвее следващото събитие. 

Както чух с едното ухо снощи от "Карибски пирати" - "Знаем как да стигнем до умрелите. Проблемът е, че не знаем как да се върнем." 

Не униформени да размахват пръст, а психолози трябват

Имам два въпроса:
1.Как се полага грижа за възрастен човек/родител без пари?
Кой не мисли за възрастните ни родители - държавата, която им дава подяния като пенсии и смотана здравна система или ние - обикновените хора, които търчим по болниците с тях, гледаме ги в апартамент с три стаи и им купуваме храна? Ние ли не се грижим за възрастните си родители???/
2. Как социалното същество, изведнъж изолирано и превърнало се в асоциално, затворено, под карантина, запазва психологическо спокойствие?
Какво ме радва мен генарл, които размахва пръст и ми се заканва, след като едва издържам вече на психологическите атаки от телевизора??? На паниката, на весобщото изкупуване на храна, на нонстоп призивите да съм отговорна, да не забравям, че имам родители, които треперели над мен? Къде са психолозите, избълвани от СУ? Къде са лайф коучърите, онези със съветите и наставленията как да си държим вдигната главата, когато ни бият яко под кърста? Къде сте, психолози? Искам изявления всяка вечер от вас!

Трябват ми дезинфектанти против стрес! Имам недостиг на радост!

Мащабната акция "корона вирус"!
Може би щеше да е разумно, ако информационните сайтове си бяха създали отделна секция "корона вирус" и само в нея да публикуват съобщенията за ситуацията. Шаблонният израз "облъчват ни с гадни новини" не напразно е станал шаблонен. Дали след всяко зло някой прави статистика колко са психологически засегнатите, колко са преживели стрес и какви са последствията. Кой измерва стреса? Една от препоръчваните мерки при земетресение е хората да не се паникьосват, защото винаги има ранени и дори починали само от паниката и обзелия ги страх.

Поредната фалшива грижа за хората се разиграва и в момента. 

В Иран били препили с алкохол и някои си загубили зрението. На мен пък ми се изостриха сетивата. Започнах да виждам по-добре. 

Има недостиг на радост, защото нито едно управление не желае хората да са щастливи. Вкоренената подтиснатост е по-изгодна за манипулация.

Има излишък на пари. И винаги - излишък на глад за пари. В крайна сметка - да, парите са виновни. Парите предават и разпространяват вируси, парите затварят граници, парите предизвикват атаките. С бомби, с вируси, с паника, а най-често - с информация. Информацията е онзи полезен инструмент, с който може да се бръкне директно в раната, да се позачисти, ако е необходимо, да се успокои, когато трябва и отново да се жегне, щом се наложи.

Получи се и нещо интересно. Дали под психологически натиск или защото почувстваха подходяща напрегнатата ситуация, хората масово решиха да се изповядат. Споделиха проблемите си като цяло и въобще - не си намират работа, не ги харесват, не ги оценяват, не ги уведомяват... И това, за жалост, е точно така. Абсолютно точно. Свидетел съм на безпринципни компании и фирми, които уж търсят да наемат хора на работа и дори са си пуснали обява за това, но за които хората нямат никаква стойност. Дори подозирам, че създателите/шефовете на тези компании /компании ли???/ не се припознават дори за секунда в нито един човек от останалите и възприемат себе си като друг вид. 

Безотговорността, която царува в безвирусно време, ще се превърне ли в отговорност през време на епидемии и бедствия? Човекът, който не ви брои за човек, когато кандидатствате по негова обява за работа и не счита за необходимо да ви отговори, дори само с два реда имейл или два реда съобщение като отговор на вашето съобщение, ще се превърне ли в човек, който ще ви подаде ръка във време на епидемия или бедствие?

А когато бурята отмине и ехото заглъхва, ще заглъхнат ли последиците от страха и стреса, от непрестанното облъчване с гадните новини? Просто си отбележете. Още докато ехото заглъхва, вече ще имаме нова голяма новина, която може би ще е разумно да се постави под карантина в отделна секция.