Гледах няколко филма
по време на празничните дни:
1.„Домът на мис
Перигрин за чудати деца“
2.„Момичето от влака“
3.„Апартаментът“
/1960/
4.„Коледна бъркотия“ /A Very Merry Mix-Up – 2013/
Съвсем съзнателно ги
селектирах и си ги изгледах. Остава ми „Добрият великан“ на Стивън Спилбърг.
Падам си много по
класациите, оценките и синтезираното в цифри мнение.
Пишеш някаква оценка и
пропускаш да се аргументираш. Например Слаб /2/. Следва подпис.
Или - 1793 гласа; 90
точки... Често така се раздават много
награди и се вдигат самочувствия. Не само на големите фестивали, но и в
ежедневието. Започна да ми харесва тази пристрастеност към цифрите и числата.
Освобождаващо е някак си...
Харесва ми и ширещата
се друга тенденция – на никого не му пука какво мисля, но аз си казвам.
Изказвам се по всякакви въпроси, теми и случки. Даже ако съм голям фен на
фейсбук, всеки ден по няколко пъти си казвам какво мисля. Радой Ралин, ако беше
жив, щеше да се разочарова. Той винаги пожелаваше на момичетата по няколко пъти
на ден да им излиза късметът, но очевидно днес се е намерило и друго
предназначение на посланието „по няколко пъти“...
Та, в интерес и на двете
тенденциите, ето моите цифри и мнения.
1.„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – 4,00. Добра идея, която
се трансформира в лоша приказка. Става за деца около 11-12 години, понеже се
предполага, че ще се объркат някъде между фентъзито и добрите стари приказки и
единствената надценена, все пак, надежда е, че ще продължат напред с
познанието, че някои хора се раждат различни. Макар че се съмнявам да повярват,
че има хора с уста на тила или такива, които изваждат „Титатник“ на
повърхността на океана съвсем сами... За мен е възможно, но за тях? Едва ли. Не
че е малко и това – да внушиш как хората са различни, някои са чудати и ги
преследват /изолират/ заради това, но колко още можеше да се разкаже, а... не
се разказа. Аз нали съм голяма, по едно време се разсеях и ми се привидя Мис
Пиригрин като Анджелина Джоли с децата си. Тя го докарва като жена, която като
едното нищо може да се превърне в птица /по-зловеща с оглед на последните
събития/, а децата й... И те са чудати, нека си го признаем! Пък и има и
близнаци! Толкова се зарадвах на това
видение, че подтиснах разочарованието си от факта, че изваденият кораб не се
оказа„Титаник“. Аха, мислех си преди това, сега ще се появи и Леонардо ди
Каприо... Но уви!
2.„Момичето от влака“ – 4,50. Петдесет стотни нагоре само заради задържането
в жанра, който за мен си е психо. Психо трилър за женени. Може и за разведени. Да
уцелиш жанра е добре, но да се задържиш в него си е един малък успех. Обаче пък
този Джъстин Теру! Брей какъв касапин бил! Брат Пит ряпа да яде с неговите
стрелби и честности. Все добрият, добрият, а накрая в живота -
пияница и злодей. А Джъстин Теру един такъв грозноват с тази физиономия „ставам
за злодей“, ще се окаже памуче. И Дженифър Анистън ще си го обича... Големи
разминавания между живота и киното, нали? Но като цяло, справи се Теру. Справиха
се всички, обаче по едно време, що ми трябваше, се сетих за Уди Алън. Уди Алън
как би го направил този филм! Със сигурност, както на мен повече щеше да ми
хареса. Пълнокръвен психо трилър щеше да излезе.
3. „Апартаментът“ – 5,50. Черно-бял. На Били Уайлдър. Отпреди повече от половин век.
Но какво да се прави! Има истории, които се разказват добре, снимат се добре и
после ти харесват. Пет Оскара бил взел, но дори да не беше, на мен ми хареса
почти всичко. Шърли Маклейн с тези пърхащи мигли и меко, кръгло личице; бомбето
върху главата на главния герой /Джак Лемън/ , поставено на криво, защото
отговаря на порасналия в краиерата;
звънецът, който бие в началото и в края на работния ден; самият работен
ден и хормоналният пик, пощурил и пощуряващ все още всички офиси около
Коледа... И преминаващата като светеща
нишка истина за всичко, най-вече за любовта. От нея идва цялата работа. От
искреността в историята. А, щях да пропусна! Във филма има един самораздаващ се
лекар. Ама такъв, какъвто никъде не съм гледала. Не от онези, които поставят
диагнози, а от онези, които за има- няма половин час са те върнали в живота.
Енергичният спасител на госпожицата, пожелала да сложи край на живота си, я
метна на гръб като агне, носи я в тоалетната, марширува с нея, би й шамари,
налива я с кафе... Абе биваше си го докторът!
4.„Коледна бъркотия“ – 5.00. Съзнавам високата си оценка за този
филм. Положението е такова, че докато го гледах, не си мислех за друго, а
впоследствие стигнах до задълбочения извод, че ако искаме да изгледаме един
коледен филм, без да се обременим с нищо – нито положително, нито отрицателно,
без да се смеем до пръсване и без да плачем от умиление, ако ни се е приискал
неангажиращ филм, този успява. Гледаш го и после заспиваш. Има нужда и от това.
Все пак никак не е лесно непрекъснато да се разсъждава, да се анализира това и
онова, да се изпитват емоции... Ето филм за неутрални зрители. Ако има
такива... Моментът с листчето, на което жената пише за мъжа си най-хубавото
нещо, което се сеща за него – „изкарва добри пари“, си е малко за замисляне, но
пък неговият отговор моментално балансира нещата – „лесна за подръжка“. Ха! Няма нищо за
мислене! Накрая главните герои се целуват до коледната елха на площада. Дори не
върви да протестираш, че липсва романтика.
Междувпрочем, видях
една коледна елха на площада в един град, която си стоеше така изолирано от
всичко наоколо, понеже нито сняг имаше, нито облаци, даже грееше слънце, че
сама си беше цяла история.
Сега Спилбърг ще ми
разкаже историята си за добрия великан.
