Расизъм или чиста простотия провокира победата на Франция?

Гневът, че Хърватска не победи на финала на Световното странно избуя в някакъв расизъм, но според мен в нещо, което е още по-зле - в чиста проба просташко коментиране на фактите. Защото расизмът е едно от петната върху човечеството, но простотията е вечното леке.
Като цяло, от години много родители, а и някои техни деца /или обратното/ са се юрнали по целия свят, ама в буквалния смисъл. Не малка част дават мило и драго да учат там, да се образоват в чужбина, друга - да видят, ей така просто свят, да посетят всичките столици поне, а и до ЮАР ако стигнат, до Дубай, до островите... Фейсбук се напълни със снимки и постове от какви ли не кътчета на света. И си казва човек - да, светът се е променил, глобализирал. До известна степен, нали? Защото родното си е родно, патриотизмът, интересите на отделните държави, не всичко можем да вържем в торбата и да го хвърлим зад гърба си, докато пътуваме по света. Казва си човек - ето, хората вече избират къде да живеят, на кого, така да се каже, да дават дан от своя труд, ум и интелект. Хората, освен това, казваш си, вече приемат различните. Ето, наред със съпругите на президентите от натовската среща, се усмихва и един съпруг. Съпруг/съпруга? Знам ли как предпочита да го наричат съпруга на премиера на Люксембург
И изведнъж - бам! Нищо не се било променило. Но най-вече простотията. Тя си тежи на мястото като камък на шията.
Чудя се как е възможно, ако поне малко виждаш с очите си, докато гледаш мачове, да търсиш произхода и корените на играчите. Какво значение има това? Гледай футбола и коментирай футбола.
Имаше ли фаул при автогола на Манджукич? Имаше ли дузпа? Бяха ли красиви головете на Погба и Мбапе? Отвърна ли Хърватска със същия дух и ангажираност, с каквито се хвърлиха в предишните мачове? Добър треньор ли е Дешан? Слаб съдия ли е аржентинецът? Ти, ако беше на негово място, щеше ли да отсъдиш дузпа?
Колко много въпроси, които ти дават право да коментираш от зори до мрак или обратно. Пък и дъжд се изля, Модрич получи признание... А забелязахте ли, че Умтити сам спаси на няколко пъти вратата на Франция?
-------------

Говорить VAR! /Световното през женските ми очи и футболът през женското ми сърце/

Чистосърдечно си признавам, че през сърцето ми мина малко и бързо. Меси си тръгна и сърцето ми опустя. Не че някога съм била за Аржентина, но Меси е планета...
По принцип харесвам много и Неймар. Обаче му се чудя - има талант, а загуби достойнството си. Пол Погба очевидно преодоля келешлъка или поне показа, че може  и това. Сега се запознах по-отблизо и с Азар. Еден Азар е добър. Добър като малкото добри. Защото има разлика между добър и нахъсан, между добър и свръх амбициозен, между добър и такъв с умения да се справи. Добрите се броят на пръстите на едната ръка, останалите са с 99 процента труд или 99 процента претенции. Възхитена съм от Модрич. От къде сила и душа, голям боец, не се предава. Обаче футболът понякога бледнееше пред кадрите на ръкуващи се, ръкопляскащи и танцуващи президенти, и Марадона, а и покрай системата за видеонаблюдение, на която липсваше само гласът на Биг Брадър. Нямаше да е зле, ако онзи руски тембър, който кънтеше над публиката по стадионите, беше произнесъл поне веднъж: "Говорить VAR"!
Когато целият стадион пее, светът наистина става футбол. Става футбол и когато стадионът плаче. А това стига, за да се откажат някои от твърденията си, че световното било скучно. Скучно, колкото европейския футбол, може би. Все пак той остана.
Ян Зомер - вратарят на Швейцария - бил приковал вниманието на големите отбори към себе си и сега вероятно го чакал трансфер. Е, на мен ми прикова вниманието и без да съм в състояние да му предложа трансфер. Но какво пък, едва ли ще остане недоволен като узнае, че доста се потрудих да му намеря компания за класацията ми топ 5, обаче - уви! - остана си сам-самичък на пиедестала.
Сърцето ми, надявам се, ще се похрани още малко с оставащите няколко мача, но женските ми очи едва ли ще забележат в последния момент някого... Затова ет го Ян -

П.Р. - Съвсем случайно разбрах, че Зомер бил избран още на Световното в Бразилия през 2014 за най-секси играч... Боже, какво набито око съм имала...

Предизвикателството на Джефри Арчър

Предизвикателството на Джефри Арчър

Авторът участва два пъти в конкурс на „Рийдърс Дайджест“ в Ню Йорк за разказ, който трябвало да има начало, среда и край, да бъде написан за 24 часа и да съдържа точно 100 думи. Кратките истории са публикувани в книгата „Рогоносецът“, където писателят отправя предизвикателството и към читателите.

Реших да се пробвам веднага, което се случи преди около 14 часа, но чак сега седнах. Когато погледнах долу в ляво думите, пишеше 288! Ужасяващо, нали? Обаче се оказа, че текстът няма да загуби, ако се разкаже и със 100. Така че, моят разказ беше готов според изискванията.

Апропо, може би ще Ви е любопитно да узнаете, че гореизложената предистория също съдържа точно 100 думи ;)

-------------------------------------------------------------

Най-сетне депутатът Коралов беше притиснат до стената. Няколко пъти потулваха деянията му, но сега загуби играта.

Съобщиха ми новината рано сутринта и след час имах готова публикация, която бързах да предоставя на редактора. Той обаче ме приземи с думите:

-  Няма да качваш нищо до 18.00 ч. Ако дотогава Коралов не дойде, значи е истина. Но появи ли се, отиваме по дяволите. Разбра ли? 18.00 ч.!

Точно в 18.00 ч., преди да настъпи краят на първата минута, публикацията ми се появи на сайта. В 18.02 излязох и в коридора се блъснах в самия Коралов, който бързаше към кабинета на главния.

Апропо, тези упражнения са любими на студентите, но аз скоро не се бях пробвала... Колкото и да е банално, всеки има нужда от предизвикателство :)
Ето, всъщност и разказът от 100 думи на Джефри Арчър:

Колекционерът запали угасналата си пура, взе лупата и огледа малката триъгълна пощенска марка от хиляда осемстотин седемдесет и четвърта година, известна сред филателистите по целия свят като „Нос Добра надежда“.

– Предупредих ви, че марките са две – каза продавачът, – което означава, че вашата не е уникална.

– Колко струва? – попита колекционерът.

– Десет хиляди франка.

Колекционерът бавно написа чек, после дръпна от пурата си, но тя бе угаснала отново. Той взе клечка кибрит, драсна я и я поднесе към пощенската марка.

Продавачът зяпна изумен, когато крайчецът на марката започна да дими.

Колекционерът се усмихна.

– Грешите, приятелю – каза той съвсем спокойно. – Моята е уникална.

----------------------------------------------------------------------------