Елтън Джон, Гарибалди и шестицата

Щастлива съм, че изживях и аз душевния екстаз заедно с всички на стадион "Локомотив" снощи.

Елтън Джон с лекота, от сърце, с глас, с едно пиано, с няколко симпатични и страхотни музиканти показа, че за гениалността не са нужни нито ефекти, нито шоу балет, нито нещо повече от една сцена и едно небе.

Изживяхме истинско удоволствие!

Не че върви след Елтън Джон да напиша това, но така се случи, че преди концерта минах покрай паметника на Гарибалди, който Бойко Борисов откри с Берлускони и ... И както каза Ирис, с която седнахме на пейките срещу паметника да си изядем сладоледите, та както супер точно каза тя: "Интересът към паметника е по-голям от самия паметник!" Ха! Не знам защо така се получава. Хората идваха, гледаха, въртяха се, но то няма какво да му гледаш. Не само е малък, макар че никъде не пише, че паметниците задължително трябва да са големи, но постаментът му е неподходящ, мястото - почти до дървото - също неподходящо, няколко метра по-нататък от дървото нямаше да му се отразят зле, отдолу плочата със ситния шрифт... Изобщо има какво да се желае от кончето с войничето отгоре, както всъщност изглежда този паметник... На мен изобщо не ми харесва и двойката Славейкови на онази пейка, но това е отделна тема...

А за шестицата какво да напиша. Тя вече се превръща в кошмар. Шестицата от тотото, естествено. Игра на нерви, на това колко още могат да извадят хората, за да напълнят тотото, колко още им стиска, колко още ще удържи джакпотът и изобщо... Гадна история. Но все пак -

Нека визуализацията не спира!

Ние вкъщи си представяме следното:аз съм легнала на пода, а мъжът ми хвърля отгоре пачки. Банкноти летят, летят, покриват ме, покриват цялата стая и още има за разпиляване, и още, и още... Е, не е много оригинално, но пък ако стане... :)))