Закъсняло, подтичващо след Св. Валентин

Открих забравени стихове... И понеже пиша сега, в началото на този 17-ти, минали са само някакви си 50 минути, а вечер си смел, не е като сутринта :))), затова пускам това...

Порив

Не искам да си безнадежден.

    Не искам да ме молиш на колéне.

Не искам нищо,

направено заради мене.

Не искам да ми казваш,

че ме чакаш

на скучния любовен ъгъл.

Не искам и триъгълник.

Искам лицето ти,

скрито

между двете ми ръце

Искам очите ти да гледат мене.

Да ме посрещаш

настървено

гладен.

Да чакаш аз да те нахраня.

Да са ми вързан

в трепета,

в порива и римата.

Да си ми Ти.

Искам да си ми надежда.