На коридата родители-деца

Често родителите се чувстват като на коридата, докато убеждават децата си да направят нещо, което смятат, че е добро за тях. Въпреки отлично предоставената възможност за съвсем ранна манипулация, гаранции за успех в убеждаването няма. Естествено става въпрос за привържениците на мирните средства. Лично мен насилието във всякаква форма ме отвращава.

Винаги е било трудно, даже непосилно трудно да се намали разликата между поколенията.   Полагат се усилия едва ли не на живот и смърт, но сблъсъкът с тяхното "не" и "не искам", с отрицанието изобщо, е като удар в стена. Въпросът е, че не само представите на родителите за ред и дисциплина се различават от тези на децата, но и представата им за свободата е различна. А това вече е пропаст. 

Напоследък да прокарам и най-обикновената, популярна, идея през главата на сина ми, ми коства физическо и психологическо изтощение. 

Липите

Липата пред прозореца е натежала от цвят. Като разклати вятърът клоните й, се връщам назааад...
Виждам една пътечка покрай чешма, тъмно е по нея, заради плътната сянка на дърветата отстрани, хладно е и малко влажно. Ароматът на липа те обгръща и върви с теб. Лятото тъкмо е започнало и ми се струва, че ще е безкрайно...
Виждам деца, които се надпреварват кой ще набере повече липов цвят. Дърветата са много- по целия път до разклона. Жужат пчели, децата се катерят или огъват клоните и пълнят торбите. Баба ми, пък и не само тя, не искаше да се прибираме без две-три торби поне. Липовият цвят трябваше да стигне за цяла зима... После го разстилаше да се изсушава.
През юни всяка стая от къщата ухаеше на липа. Заспивахме с този аромат, с песента на щурците и луната, която осветяваше всичко...

Жега

Прекалено е горещо за писане. Имаше една надежда по-рано вечерта, но от облаците излезе дъжд само колкото да свали прахта. Как ли са писали истинските като Хемингуей? Мен ме отказа първата горещина! Две изречения все пак -
Докато гледах вчера Испания-Италия, съвсем загубих надежда за българския футбол! Струва ми се на огромно разстояние... Май на всички ни липсваха такива мачове! И любимият ми Касияс! Докато гледах гонката с колите във финала на "Стъклен дом", се обнадеждих и възрадвах за бъдещето на екшън сцените в бг киното! Добре им се получи! Тъкмо бях започнала да очаквам дране на живо месо в едър план и хоп!- изненада! Малко ако се ореже психото и се наблегне на екшъна...
Лесно е отстрани, но пък някои пишат и в жегите, така че...