Тази неделя ме вълнуват няколко неща...

Футболът – естествено. Джакпотът на тотото. РД на Бойко Борисов, Гойко Митич и Кристо. Посещението на Берлускони. Концертът на Елтън Джон.

А освен това – морето, което идва все по-близо,
кюстендилските череши, които не знам къде са, и... една дъхавост от дървета и треви, която не се съчетава със свръх високите температури, но пък ме кара да вървя с вирнат нос и устремен нагоре поглед, с лека усмивка и влюбено излъчване...

Всъщност за концерта на Елтън Джон ще пиша после. Сигурна съм обаче, че ще си заслужава.

Посещението на Берлускони ме вълнува единствено, заради шоуто.  Двамата премиери са от този тип „комуникативни премиери”, които обичат да се появяват, показват, харесват демонстрациите и ги предизвикват. Затова като зрелище, може би си струва да се отиде до площад „Гарибалди” или да се гледат новините. Не съм сигурна, дали зрелището ще бъде от ранга на онзи кадър, където премиерът ни стои с една ръка в джоба, с типичната си лека усмивчица,  наклонил глава към високата, но не и за него, Ел Макферсън... Този кадър засега води в личната ми класация от последните няколко дни.

РД на Бойко Борисов определено е събитие, но съчетан с джакпота от тотото, става национален празник. 

Гойко Митич е от онези „митични” същества, които са си запазили място в сърцата на българите и заедно с Весна Змиянац, Любиша Самарджич, Бате Живойнович, Бело Дугме и Сребърни крила, пием и пеем цял живот!

При Кристо /човекът, който опакова Райхстага/ положението е по-различно. Гледах филм за него по БНТ, писала съм за него, интересувала съм се от проектите му и онова, което най-често ми излиза в ума, когато се заговори за Кристо, е Милош Форман. Свързвам някак си съдбите и пътищата им, макар че са различни, много различни.  И двамата обаче поглеждат на един свят, далечен от техния, с мисълта да го завладеят и... го правят. Наистина го правят. От филма на Тома Томов за Кристо запомних отговора на вече покойната спътница на Кристо в живота – Жан-Клод  на въпроса кога ще се пенсионират. „Артистите не се пенсионират – казва тя – те просто умират.”  Сега проектът „Арканзас ривър”  трябва да бъде завършен и аз се надявам да го видя, защото идеята да се „покрие” с плат реката ми харесва...  

А фактът, че светът е футбол, си позволявам да посветя на баща ми!