Ерекция

Сложих това заглавие не само, за да привлека внимание, а защото наистина смятам, че това, за което пиша сега, е точно същото като ерекцията - нещо, без което не може, нещо, което е за кратко и нещо, което е твърде показно.

Федерико Фелини, режисьор, има една изказана мисъл, която аз преди много години прочетох и си записах на квадратно жълто картонче. Тъй като много ме впечатли, пък и ми пасна някак си на статуквото тогава, така я запомних, че повече никога не я забравих. Дори веднъж я цитирах на едно парти, разбира се с повод и на място :)

"Да работиш е като да правиш любов. Ако имате късмет да се занимавате с онова, което бездруго щяхте да правите, дори да не ви плащаха, дори вие да трябваше да плащате..."

Тази мисъл ми даваше кураж винаги, когато ми се струваше, че заплатата ми е ниска, че парите са ми малко за това, което давам и правя. Казвах си, че няма значение, защото имам късмет да се занимавам с онова, което ми иде отвътре, наистина отвътре, което обичам, за което ме бива. Успокоявах се, че съм сред онези, за които говори и Фелини - онези щастливците да работят това, което обичат.

Само че с времето нещата се усложниха, погрозняха и надебеляха. Онзи ден присъствах на почерпка - черпеше момиче, което напуснало старата си работа, където се занимавала с онова, което обича, но получавала 500 лв. и отишла да работи като продавачка на смени със заплата 1500. Всички, които пиха, казаха в един глас, че пият "за това издигане". И пиха. И тя наистина почерпи за своето издигане. И аз даже пих. Малко, но пих. И по едно време казах някъде встрани, почти на себе си: "Това за издигане ли го броим?" Но го казах така, че никой да не ме чуе, защото ако ме чуе, едва ли ще ме разбере...

Пък и аз вече не се разбирам...