10.11.2010 г.

Жертвите на мирния ни преход

Ужаси ме новината, че след Христо Мутафчиев, сега Андрей Баташов се бори за живота си и е в тежко състояние. Ужасява ме, защото това са жертвите, които т.нар.ни мирен преход дава. Не са само тези, за съжаление. Много повече са. Притеснява ме, че всичко е разбито. Разбита е любовта, която едва удържа на тоя постоянен преход, на тая непрекъсната криза, на това безпаричие, което съсипва мъжете.

Разбито е и семейството, което все повече подозирам, че отдавна е умряло или поне отдавна е нестабилно. Българското ни семейство, ако съдим по филмите преди и сега, пък и вече с просто око се вижда, че се е крепяло и някак си продължава да съществува, благодарение на една голяма доза лицемерие. Не на традиции и авторитет. Ние все се търпим и все заради нещо друго, нещо измислено и кухо, дори не заради самото семейство. Разбити са и възможностите да си удовлетворен от професията си. Вече е почти чудо, ако някой се почувства професионално удовлетворен. Не знам, дали Бойко Борисов го е постигнал. Или шефът на охраната в "Стъклен дом" актьорът Красимир Ранков? Или Кристалина Георгиева? Или Коко? Или само Краси Гергов... 
Може би наистина семейството не е най-добрият вариант за щастие, може би и удовлетворението не бива да го търсим, а може би не бива да искаме да бъдем щастливи. Не знам, има всякакви теории и идеи. На мен обаче все още са ми твърде авангардни  и ми става глухо, празно и мрачно, дори когато само си мисля за тях. Стискам палци на Андрей Баташов и си пожелавам най-накрая да се успокоят мъжете, да имат пари, да имат семейства и любов! Даааа, така си пожелавам.

1 коментар:

  1. И аз стискам и се боря .Не се търпи...Пари не ме интересуват.Важно е да има любов.Само за да пазиш имидж, да спазваш политика на студена война,не ми се говори...гнус,

    ОтговорИзтриване