Животът!

Да убиеш семейството си, заради невъзможността да платиш кредит!
Не вярвам, че е възможно. Никой не е по-възможен от Живота. Да живееш е по-голямата възможност от тази да умреш. Всеки ден е шанс нещо да се промени, да се случи, защото животът се случва, върви, движи се... Никой няма право да му пречи. Най-малко пък парите, най-малко те.
Говорим си със сина ми също, че и в двата случая този, който убива, е бащата. Независимо дали е истина или не, така се съобщава.
Спокойно, казвам му, защото не знам какво си мисли, нашият няма да ни убие...
Тъжна история...
Естествено, отвръща синът ми, това, което дават по телевизията, го потвърждава...
Не разбирам съвсем кое.
Мъжете ли трябва да са виновни? Или ни се представят истории на болни хора, които замъгляват съзнанието ни за действията на здравите?
Нали не сме стигнали до там, че да се налага всяка вечер по телевизията да се явява психолог, който да изнася лекции-проповеди за смисъла на живота? Както на хората от община Лом, на които им гасят тока всяка вечер по 5 минути, за да ги подсещат как да гласуват на референдума!
Нали не сме стигнали това дъно на обезумяване, което ни прави незначителни, за да живеем!?
Нали не сме останали без онези близки, които казват две-три думи и ти вече се виждаш изправен, на крака, важен за света наоколо! Нали все още има книги, пиеси, музика, изкуство, заради което си струва да имаш сетива, да чувстваш, да дишаш... Нали все още има любов?

Жерар Депардийо - неумерен, необуздан, свръхемоционален...

Цитати от книгата "Жерар Депардийо. Жив съм", на журналиста Лоран Ньоман, която представлява едно изключително интересно интервю с актьора.

Заради липсващите ми коментари защо точно той смени гражданството си и кой на чия страна е, и има ли страна, и какво от това, ако го направят и други или ако не го направят...
С 5 байпаса, присаден черен дроб, един погребан син и всичко останало, което във всеки човешки живот никак не е малко, Депардийо със сигурност си е извоювал правото на избор, а и всичко си има обяснение... Помислих си, че дори една малка част от отговорите му в тази книга биха осветлили избора, който той направи и който за жалост само се съобщаваше като новина, без коментар...


"Не съм свикнал с щастието. Не съм способен на щастие. Изпитвам нещо като булимия по отношение на живота.
...
Бесен апетит за живот. Животът е хубав и аз се възползвам от него.
...
Такъв съм от съвсем малък. Не съм се променил. Остарях, но не съм се променил. Изпадам в същите крайности, в същите бунтове, имам същите желания...
...
Много харесвам руското поведение, неумереността в чувствата, необуздаността в емоциите. Разпознавам се в крайностите на някои от персонажите на Толстой... В пиесата на Петер Хандке "Безразсъдните хора са на изчезване" един от персонажите доказва, че е способен на предателство от любов. Аз също съм способен. Може би затова не съм бил в армията: военните откриха у мен патологична хиперемоционалност. Дори в случай на ядрена война, не подлежа на мобилизация!
...
Аз съм свръхемоционален. Имам нужда да чувствам всичко с кожата си... Невъзможността за комуникация ме ужасява, безразличието ме плаши... Много рано се научих да бъда хамелеон, за да оцелея и да избягам от безразличието и глупостта... Сега съм точно такъв, какъвто ме описват. Притежавам всичките качества и недостатъци, които ми приписват. И тъй като имам повече недостатъци, отколкото качества, портретът рядко е ласкателен. Всъщност мисля, че съм по-харесван и известен в чужбина, отколкото във Франция.
...
Не обичах Франция от моето детство - кастово разделена Франция. Бедните на една страна, буржоазията - на друга. Аз съм роден от страната на бедните, това е сигурно... Бях възпитан в бедняшка среда, но родителите ми дадоха същественото - свободата. Нямах никакви забрани. Пълна свобода. Това беше моят късмет, истинското ми  богатство.
...
На мен не ми пука, че съм актьор, звезда, знаменитост. Това, което ми харесва, не е, че съм Жерар Депардийо, а че съм жив. Влюбен в живота. Твърде много обичам живота и другите, за да си губя времето със себе си...
Никога не се събуждам сутрин с думите "Имам да правя еди какво си." Правя нещата и точка."