Правото ми да те обичам...

...е само половината от проблема. Другата половина е правото ми да показвам, че те обичам. И никой няма право да ми пречи.
Бях прочела една статия във в.Капитал за Сам Родик, създателка на еротични бутици, хедонистка, и ми харесаха разсъжденията й върху различните нюанси на различните думи "обичам те", които съществуват в тибетския език - дори има дума, ако обичаш мъжа или жената на някой друг!; хареса ми и това, че болката в света ограничава личното й щастие и затова се стреми да намалява както болката, която причинява, така и тази, която понася.
Хедонизмът е прекрасна философия. Въпросът е защо не намира повече последователи и не се популяризира? Все още твърде много хора само констатират болката, твърде много съзнателно я причиняват и твърде много я търпят безпричинно. Освен това наистина много хора трудно приемат видимите прояви на щастие, любов и радост, на въодушевление или възторг у другите! Това е така уморително в уморяващия ни и без друго съвременен свят...

Варианти

Ранените коне ги убиват. Наранените жени си плачат сами. И изглеждат уморени.
И безсилието, и силата уморяват. По същия начин и двете нараняват.

* * *

Често Господ ни дава талант, но се оказваме слаби да го пренесем... до отсрещния бряг.

А понякога може и просто да им става ясно /на талантливите/, като внезапно прозрение, че вече са го пренесли. И затова - край. Точката си я слагат сами. Не знам.

Чета сега, че според психиатър, Уитни Хюстън имала неврологично заболяване, вид пристрастеност към одобрението на публиката, към аплодисментите, към сцената... 

Чета, че едва ли не само при тази болест, можеш да изнесеш таланта си до нивото на мегазвезда. Иначе, ако си нормален, не би могъл. 

А на мен все ми се струват анормални другите. Онези без талант, без лудост, без слабост, без страст, която да си личи и без нужда да получат одобрението на публиката.

Пак за любовта

Ти прочете ли "Снежната кралица" ? - изведнъж се сещам да питам сина ми онази вечер.

Не - отговаря той, - приказка ли е?

Да, на Андерсен. Нали я имаме, прочети я.

И защо не ми я прочетеш ти? Като е толкова хубава... - опитва се да се измъкне. Пък и знам, че много обича някой да му чете. Особено вечер.

Защото си достатъчно голям - отговарям.

Добре де, поне малко ми разкажи сега - настоява той и аз, както обикновено, му разказвам.

Само любовта, казвам онази вечер на сина ми, дава сили на Герда да стигне до замъка на Снежната кралица и да намери Кай.Само ако обичаш, тръгваш.

Той не казва нищо тогава. 

Днес обаче, както си чета Труман Капоти, а той си играе до мен, изведнъж прочитам: "Докато слушаше приказката, на Джоуел му се стори, че има доста общо с Кай. Ами ако, мислеше си той, ако той бъде запратен така, както Кай в ледения замък на Снежната кралица? Кой би се хвърлил да го спасява? Никой, абсолютно никой."

И прочитам отново това на глас, на сина ми.

Той няма ли майка? - пита детето.

Няма, казвам аз.

Ами с това трябваше да започнеш - някак с успокоение ми го казва.

Да, но - продължавам аз - само любовта може да те накара да тръгнеш.

Значи любовта е да си луд - промърморва той. - Ужас!

Красотата, всъщност...

... СПАСЯВА света :)