Изневяра за 5 лева

Търсех си книга в книжарницата. Продавачката - момиче на около 20-25 години, се оказа супер забавна. Започнахаме да коментираме книгите наред, като обикновено ги плюехме, кой знае защо. Тя предлагаше нещо по-софт за празниците - любовна история, примерно, но аз прочитах на гръба зловещата всъщност случка и отказвах книгата. После тя ми разказваше как се мъчела преди години с Хари Потър и накрая разбрала, че филмът й бил напълно достатъчен. Взех нещо от Мери Хигинс Кларк, но тя каза, че сега не й е моментът за такова четиво - "Нека първо приключа с по-леките версии..." Стана така, че не се знаеше кой купува и кой предлага.
- Вижте, посочи ми тя, Амели Нютомб.
- Да, знам - казах аз - четох нещо от нея преди време. Това дали става?
- Амиии, май е подобна. Аз- казва  тя - на Калин Терзийски, който харесах от българските, вече спрях да чета. След първата, всичките са му еднакви. Вече ми е ясен
- Е, нали и пари трябва да се изкарват - отвърнах и се засмях.
Супер готина продавачка. Създаде ми настроение.
- Ние с вас, казах й по едно време, така можем да избираме два дена. Ще трябва все пак нещо да си взема. - И изведнъж виждам заглавие от рода на "Война и мир с женската изневяра". - Освен да взема тази за женската изневяра?
- Аааа - възкликва момичето, - по-добре вземете "Мъжката изневяра" и без това е намалена!
- Намалена ли е? - смея се аз.
- Дааа, на 5 лв. Мъжката изневяра вече е 5 лв...

Изповед по Коледа

Като се обърна назад, когато дълго не съм писала, и все се оказват две неща.
Или съм била заблудено щастлива и доволна от себе си, отъркаляна в собствената си значима заетост да правя някакви си неща, да ходя някъде, да говоря, да се самолекувам и лекувам, или пък изкуството не ми е стигало, книгите са ми били малко, съдържанието на важните за мен неща се е разпръсквало на парченца преди да достигне до съзнанието ми...
Когато пиша, не е вярно, че страдам.
Вярно е, че говоренето изхабява, изтощава ми батерията.
Нечетенето ме озлобява, защото се принизявам до нечетящите. Всъщност това е едно принизяване, което истински усещам като такова, другите са по-скоро съчинени от самолюбието.
Резюмето на последните месеци, в които изтощавах батерията си, не е особено интересно. Забелязвам спад на процента на онези неща, които са ти много интересни и някак обвързано с този спад увеличение на годините. Колко съм умна! Чак сега го забелязах, открих топлата вода...
Увеличават се също състоянията на некомфортност и споделянията за такива. Гледам да избягвам, съвсем егоистично, чуждите споделяния и да досаждам с моите. Започнах по-често да го правя. А това за здравия егоизъм на средна възраст и нагоре, съм го открила преди топлата вода. Здравият егоизъм укрепва, вероятно, за сметка на самото здраве... Не знам.
От онези пълнокръвните удоволствия, когато с някой някъде пиеш и споделяш до разпад, скоро не са ми се случвали. Също и от онези, когато си горе на някакъв емоционален връх и махаш с шапката си победоносно на тези отдолу... Не са ми се случвали скоро и такива срещи, запомнени с посегателство върху "режима" - чупиш предразсъдъци, размазваш собствената си консервативност и научаваш нещо наистина ново.
Учудващо е, че не успявам да се науча на някои житейски спортове, докато същинският спорт уж ми се отдава. Кое ли тренирам неправилно?
Паузата в писането, сега разбирам, започна с пауза в системата. Всичко застана на двете прави черти и не помръдваше. Не харесвам дежа-вюта. Животът не е повторение. А точно повторения предизвикаха паузата. Не исках да слушам за неща, които бях слушала преди, да виждам неща, които бях виждала преди, да коментирам, да анализирам едно и също, едно и също, да зубря материал, от който се трупа сланина и после повръщаш. Политиката замразява хора и ги пуска след години от камерите на куп. Който помни, помни. Който не помни, още по-добре за него. Мисли си, че управлява съдбата си. Щастливец. Самата дума система вече има негативен оттенък. Списъкът на думи с оттенъци расте. Едвин Сугарев не умря от гладна стачка, въпреки че правителството не падна. Хората с най-много пари, винаги духовно се пречистват. Хората без пари, душа нямат... да носи на пречистване...
Гледах един прекрасен спектакъл, за тийнейджъри - "Скачай", в театър "София". На отиване към театъра, с моя тийнейджър, вървяхме с една група ученици и техните госпожи. Колко хубаво е да има госпожи, облечени в дълги поли, с червило на устните, които водят порасналите си, нескопосани ученици на театър...Гледах един недобър филм за принцеса Даяна в Дома на киното и се радвах на това словосъчетание - дом на киното... Пред този дом стоях и чаках под дъжда, а парата от градските чешми с минералната вода ме върнаха толкова назад, назад, назад... Дори в неделя вечер, по тъмно, бутилките се прехвърлят от ръце на ръце... в центъра на София. "Даяна" не е филм, постигнал нещо. Принцесите не са призвани да се оплакват от самота. Има толкова много самотни жени, които не са принцеси...Слушах Енио Мориконе в "Армеец" и си мислех колко е обран и сдържан, все едно математик дирижираше оркестъра... Музиката и от китарата на Цветан Недялков ме вълнува...
Само нещо внезапно добро, идващо дълбоко от сърцето, може да те стопли. Нищо, че няма сняг тази Коледа.