Крайностите на тъгата

...понякога изпадам в такива крайности на тъга, че самоубийството ми се струва толкова приемлив изход...

Майката на хапчето

Единственото хапче за спешна контрацепция на българския пазар е escapelle и струва 30 лв. 30 лв.хапчето! "Майката" на хапчето се оказва същата фирма, която преди години продаваше постинор на цена за една доза - 10 лв. Вече постинор няма, но по-страшното е, че няма нищо друго.
Интересно ми става, когато се възмутя от това едноличие и двуличие на пазара и тази цена от 30 лв., да чуя апостроф от рода : "А бебе по-добре ли е"?
Много мразя някой да решава вместо мен дали и кога ми е добре! Много мразя цитати за ценността на човешкия живот и безценността да имаш бебе върху рекламни картончета за спешна контрацепция до 72-я час! Много мразя цена от 30 лв. за едно хапче, понеже иначе ще имаш бебе! И много мразя да съм в 21 век само на теория, а на практика да съм в 18!
После ми говорят за хейтъри! Какви хейтъри? Това е адекватна реакция спрямо безумност на ситуацията!

Снежните човеци от сутринта...

...са различни и реакцията им би могла да е изненадваща. Като си малък си мислиш, че децата задължително харесват снега, а възрастните - НЕзадължително. Като станеш възрастен разбираш, че често се среща и обратното...
Едно момиче стоеше на тротоара неподвижно, свито, с досадна физиономия, докато баща й чистеше колата, и изглеждаше направо изнервено от снежинките, от налагането да чака, да мръзне, да й се мокри косата...Сигурна бях, че иска едно-единствено нещо - да седне в автомобила на топло и да не се покаже повече.

Ако бях ветропоказател

щях да разбивам корабите, идващи от далеч и да внасям смут в душите на моряците;
ако бях ветропоказател, щях да преобръщам посоките на мечтите и на улиците; щях да стана съюзник на студения вятър и да отблъсквам всички топли бризове;
Ако сега бях ветропоказател, щях да те върна с бурята от душата си и да се захвърля в сърцето ти, за да остана там завинаги.
Но не съм...

Твоя съм

"...като не може да бъдеш моя, не искам да правиш нищо за мен!"
Предусещах го това изречение, но не ми стигна фантазията да си представя как го чувам.
Чуха го ушите ми, после чак достигна до съзнанието. Беше изказано с тих тон, не грубо или категорично. Понякога тихият тон е така зловещ, че предпочиташ да нямаш сетива... Случва се и заради други реплики...
... а все по-често само един поглед и вече знам какво ми говориш. Едно движение и разбирам...  Това не запомних кой го каза. Обаче важи. Става. Истинско е. От онези изречения е, които казваш наум, но другият ги чува... Защото има и такива, които изкрещяваш, обаче слухът не ги регистрира. Не съм ли твоя?