Лятото сутрин

Жената не изглеждаше смутена. Вътрешно чувстваше смут, но се стараеше да не го разкрива.
Мъжът се остави на импулса. Наричаше го естествено състояние.
Жената не искаше да търси мъжа. Поне не искаше да признава.
Пред себе си мъжът нямаше признания. Той инстиктивно търсеше жената.
Тя се усмихваше.
Той й се усмихна.
Тя разказа кратка случка.
Мъжът не я чу.
Жената разтвори ръцете си, за да завърши случката.
Той видя как се отвори за него. И отново й се усмихна.
Тя го погледна, за да го види.
Той я последва в доближаването. И вдигна чашата пред лицето си.
Тя отклони погледа си. Беше доволна.
Мъжът не знаеше. Нямаше и представа. Желаеше я.
Жената стана.
Мъжът я последва.
Тя му се усмихна. Кротко. Без намек.
Той й отвърна. Кротко. Без намек.
Тя се събуди. Заради него.
Той се събуди. До нея.
Тя гледаше него.
Той гледаше в нея.
Разделиха се.
След тях остана топло.
Като сутрин през лятото.