Мечката и дърварят първо действие

Приказката за мечката и лошата дума нямаше да съществува, ако дърварят така беше замахнал с брадвата, че не просто да остави рана на мечката, а да я посече. Ей там, между дърветата. И край - няма мечка! Мечката щеше да е умряла и нямаше да се появява в трето действие да обяснява как раната й била заздравяла, ама думата за лошия й дъх още я изгаря отвътре. 

С това искам да визуализирам, понеже напоследък всичко се визуализира по най-креативен начин, убеждението си, че действията са важни много повече от думите, говоренето не е действие, дори в ситуации, когато отсрещната страна се чувства обидена, дискриминирана, наранена и т.н. В крайна сметка, да, с помощта на думи, можеш да сториш зло и да причиниш страдание, но крайно зло и крайно страдание можеш да причиниш единствено с действията си.

И в този ред на мисли, тъй като един авторитет си е нещо крайно - или го имаш, или го нямаш, той се гради с действия, а не с думи. Не е достатъчно да кажеш, че си професионалист, нужно е да го докажеш с действията си.

За мен е нормално една институция също да иска да бъде професионалист. И ако си институция и с дейността си вдъхваш респект и будиш уважение, накрая си създаваш авторитет и, така да се каже, вече си един професионалист в очите на хората. Когато им потрябват твоите услуги, те се обръщат към теб като към институция с авторитет и като към професионалист - с очакването да направиш онова, което е адекватно и работещо. И ако го направиш, ако отговориш на очакването, с времето печелиш все повече доверие. Като се направи социологическо проучване за доверието в институциите, например, /разбира се, от агенция за социологически проучвания, която също си е изградила авторитет с действия/, ти, гореспоменатата институция, се нареждаш на челните места. И дори някой да каже, че имаш лош дъх, щото му е злобно и иска да те засегне, действията са си действия. И никой не може да ти ги отнеме, както пее Емил Димитров по друг повод.

И освен това - на крива ракета космосът й е крив. Поговорката има разнообразни варианти, както знаем, но едно и също иска да ни каже - като не ставаш, не ставаш, та дори да ти се получава говоренето, в което обвиняваш целия космос. Колкото и да ставаш в думите, поговорката засяга действията - а в тях не ставаш.

Това цялото писане го направих, защото ми липсват действия, които да вдъхват доверие.

Най-добрата ми версия - идея за /не/заспиване

В един филм главният гeрой каза, че иска да бъде с една /конкретна/ жена, защото изкарвала най-добрата му версия.

Затварям си очите снощи, ще спя. И изведнъж - мисъл! Брей, казвам си, то бива-бива, ама чак пък толкова! Не стига, че мислих преди епидемията, после по време на епидемията ми казаха да си помисля или по-точно - да преосмислям и аз първоначално се възмутих - какво има да преосмислям! да преосмислят тези, които не са го правили преди!, обаче постепенно мисълта ми отново потече... И тече ли тече! И снощи, точно, когато бях почти в несъзнание, заспивам значи и хайдеее - хоп, нова мисъл! И... заспиването се поотложи. Щото онзи с по-добрата версия ми се визуализира.

Аз - мисля си - дали имам по-добра версия? А? Добра версия на мен, по-добра и най-добра, нещо като съвършената АЗ! Ако бях играч във FIFA, какви ли показатели щеше да има подобрената ми версия? Добре, че не съм. Играч във FIFA имам предвид. Стоичков, междудругото, е легенда там /така се казват онези големите, които вече не играят/. Даже Стоичков хич не е зле. Щото да вземеш златна топка... Ама думата ми е за мен и моята най-добра версия. И да, някой ще се разочарова - нe си мисля за помагала, наръчници и онлайн съвети как всеки ден да се подобрявам поне с 1 %. Мисълта ми потече по едни странични канали, от които изскочиха странни изображения на предствата ми за мен самата и в крайна сметка ми пречат да заспя. Въпреки че мъжът ми твърди, че не съм се била уморила достатъчно...

Представям си, че съм по-висока. С 5-6 см, не повече. Фигурата ми е маалко по-издължена. Движа се мааалко по-елегантно. В нормалната версия съм по-спортна. А когато вървя, напоследък, забавям ход. Това не знам защо. Подозирам, но не му е сега времето. Та продължаваме напред. Представям си също, че говоря по-бързо. Моето говорене е леко правлачено, такова едно, все едно се лигавя. В най-добрата ми версия би трябвало да мога и да пея правилно, защото сега мога само да свиркам. Което е интересен факт. Като си подсвирквам, изкарвам мелодията, а като отворя глас - просто няма мелодия! Не че ми е ясно защо ми е да пея вярно. Не си падам по нито едно от музикалните шоута, а доста хора могат да пеят. Що пък ми е и на мен?!?

Тук щях да заспя. Понеже взех да си пея наум и се приспах.

Събуди ме въпросът, че не знам дали правилно си оформям най-добрата версия. Трябва просто да усъвръшенствам съществуващи мои качества и характеристики или мога да си добавям  всичко?

Нямаше кой да отговори, затова заложих на второто. Ще си добавям. И това, моля! И това! А може ли да танцувам брейк?

Да обобщим. Значи - по-висока, по-бързо говореща, по-елегантно вървяща, пееща вярно, играеща брейк. Не! Това с брейка отпада! По-добре ще бъде, ако мога да рапирам. Май ще получа повече шансове... Среща с Брад Пит?

Оооо! Я стига! То как да заспи човек!?

Пишеше, че не трябва да му казвам/е/ как да свали тениската си. Ъхъ. Така пишеше някъде. Още тогава си помислих - кому е нужно чак такова издребняване?

Най-добрата ми версия ще може да превключва езика. Като компютър. Има си меню и си избира на какъв език да говори /хайдеее - отпаднаха автоматично всички езикови школи, курсове за бързо научаване на езици, хипнози и сугестопедии/. Версията ми, най-добрата, определено ще притежава дарбата да си мълчи. Ето това, тази - сегашната, не притежава! Голям недостатък! Ако си мълчиш, нали знаете всички продължения, включващи и златото... Но по-важно е, че ако си мълчиш, вероятността да сбъркаш, става нула. Нула като нула. Не бъркаш. Не че знам защо ми е да не бъркам... То ако се замисля сега и върху това, ясно защо не заспивам. Нещата са навързани като, щях да кажа - свински черва, но се сетих, че този термин се употребява обикновено, когато говорим за група хора с техни си интереси.

Най-добрата ми версия ще брои до десет бавно, преди да каже нещо или ще предпочете да замълчи. Тя, също така, ще взима решенията си смело, категорично и когато се налага - егоистично. Тя, най-добрата ми версия, мисли повече за себе си. Т. е - за мен. Аз /знам, че е трудно да се повярва/, но не винаги се сещам да мисля за себе си. Всъщност сещам се, но за кратко, а са необходими по-дългосрочни планове, нали?

Абе не ми се спи и това е. Мога да си добавям качества и умения до сутринта. Била съм хиперактивно дете, сега съм хиперактивна... Ъ? Каква е думата след определението? Леличка?Лелка? Жена? Госпожа? Женица? Хахаха. Умея да се забавлявам, така че това остава от нормалната ми версия. Нищо няма да се подобрява тук. За финал ще добавя тези три неща - хъс, страст и нестихващ ентусиазъм. Бреййй! Доста се подобрих!

Завъртам се на ляво. Слагам ръка под възглавницата. Намествам си маската за очи /има една улична лампа, чийто остър оранжев лъч се промъква между пердетата и се прицелва в мен!/, питам за стотен път мъжа ми как е възможно, като си затвори очите, да не вижда (?!?), той за стотен път не ми отговаря и аха да заспя, когато ме спохожда нова визуализация - стоя гордо изпъчена на един висок хълм, ама много висок, оглеждам се наоколо, надолу, нагоре и ъъъ... няма никъде никого. Леле - мисля си - така съм се надградила, толкова подобрена версия съм си направила, че нямам равностойни! И стоя горе сама. Аз - в най-добрата си версия.  "Знаеш ли какво - обръщам се рязко /и във физически, и във вербален план/ към мъжа ми, - много се радвам, че не изкарваш от мен най-добрата ми версия! Браво на теб!"

Някои търси ли ни, пита ли за нас, иска ли ни отново?

Танос от "Отмъстителите" /"Отмъстителите: Война без край", 2018/ щракна с пръсти и половината свят изчезна. 50 процента, на случаен принцип, се разпаднаха и превърнаха в прах. В името на един по-добър свят за останалите. Този по-добър свят включва по-чист въздух, повече ресурси и повече място. Животът, с други думи, е по-качествен, а по-високото качество намали на половина количеството.
Танос е виновен. Сега знам. В мига, в който започна да се разраства тази отвратителна епидемия, станала пандемия, и този ковид, влязох във филма.
В крайна сметка, ако не сте гледали, добрите побеждават /"Отмъстителите: Краят", 2019/. Отборът им връща на света загубата от 50 % човечество. Проблемът се оказва в неспособността на случайно оцелелите да живеят без близките си, без семейството и приятелите. Макар че делфините се появяват в Хъдсън, всички оцелели са потънали в дълбока депресия. Затова отмъстителите се събират и правят, каквото е необходимо.
Не че е неизвестно, но да си го кажем - най-големият ни проблем всъщност са онези привързаности и чувства, с които сме се обвили като в пашкули и заради които сме уязвими, раними, нещастни и нищожни дори. Заради тях сме склонни да загубим свободата - на слово, на действие, на мисъл, готови сме да се подчиняваме, да изпълняваме и да търпим. И непрекъснато страдаме. Не можем да дишаме не само, когато няма въздух, но и когато ги няма онези, които обичаме, та дори и които не обичаме чак толкова. Не можем да съществуваме, ако са ни лишили от обкръжението на себеподобните ни.
Прочетох, че диви прасета се разхождали по улиците на Париж. Гледам разни "снимки" на пилета, които надничат да питат къде сме. Чета за мечки, делфини, сърни, които обикалят. И започвам да изпитвам някаква радост, едно успокоение, сигурност ме завладява. Всичко ще е наред значи. Има кой да ни потърси, когато сме се скрили и треперим от страх. Има кой да пита за нас, да ни чака и да иска да ни види някъде наоколо. Въпреки че сме зли, неблагодарни, алчни, жестоки, безсъвестни, въпреки безпардонното ни отношение към заобикалящата ни действителност, въпреки грубостта, която нерядко проявяваме и претенциите, с които изпълваме въздуха. Твърде сме цивилизовани и силни, стоим изправени на "върха" на кръговрата. Знаем какво ли не и можем ей така, веднага, да превключваме от физическия във виртуалния свят, от онлайн в офлайн, можем да убиваме дистанционно и да се самоубиваме физически. Обаче колко хубаво би било, ако наяве и де факто поне една патица дойде да види къде сме си заровили умните глави, поне един делфин поиска да си поговорим... Колко хубаво би било наистина!