Първият 8 декември ;)

Свързвам го със съквартирантката ми, която беше от Попово и обичаше да прави секс като си слага възглавница под корема. Тя ми го разправяше, не че съм проверявала, дали наистина обича :)))

Та тогава, на този първи празник на студентите, нещо организацията пропадна и всеки трябваше да се спасява сам. Съквартирантката ми реши да си ходи в Попово, обаче си остави едно късо бяло, пухено кожухче, което много се връзваше на студентските ми представи за зима, сняг и... 8-ми декември. И аз, подкрепена от лудата ми хазяйка, която беше сръбкиня, а като седнеше на кревата, краченцата й висяха като на кукла, реших да облека палтото. Съквартирантката изобщо не подозираше за това нашествие в гардероба й, въпреки че тогава си разменяхме разни неща, аз също не подозирах за тези си способности, но в крайна сметка, на тролея сигурно му е било добре да ме види с това бяло пухено нещо :) На тролея, защото трябваше да се спуснем по Цариградско до Орлов мост, където в една къща ни чакаше един колега. Ние - аз, моята тогавашна приятелка и той, щяхме да ходим да празнуваме. Под кожухчето бях облякла розова блуза с огромно деколте,  а отзад на блузата дъпълнително бях пришила лента, която да играе ролята на "дърпачка", тоест да дърпа блузата назад, за да не ми се види пъпчето, все пак...

Обаче кой ли ме е видял се чудя!

Като стигнахме там, където щяхме да празнуваме, се оказа такава лудница, толкова много хора на куп, такава галамация, че свят да ти се завие. Отидохме в тоалетната и понеже ние двете влязохме в дамската, а той в мъжката, като излязохме... вече не се и видяхме. Просто излизаш от тоалетната и ако имаш късмет, се срещаш пак с другия пол, ако ли не, си караш така - еднополово... Нито се виждаше нещо, нито се чуваше. Някъде в края, когато ни бяха омалели краката, го срещнахме отново, изиграхме един танц и се прибрахме. 

Спомням си, че после, когато съквартирантката ми се прибра, хазяйката много гордо й съобщи , че бялото й палтенце, както се изрази, ми стояло чууудно на празника!