Като че ли започвам да схващам.
В болшинството си хората отделят най-голямо количество енергия, за да
си завиждат. Това важи и за мъжете и за жените, но понеже съм жена, забелязвам как някои жени намират смисъл да живеят единствено, ако другите жени им завиждат. Когато този процес - на завиждането - замре или направо умре, и самите жени замират или направо умират.Що така?
Сега ще напиша няколко реда от едно стихотворение на Матей Шопкин. Не знам какво стана с този автор (вероятно някои го броят за соц.), но това негово стихотворение, което се нарича "Думи към мама" и е доста дълго, е останало в паметта ми и често по някой ред излиза.
"И все на сън ме гони черно куче,
и бягам аз, и бягам аз от страх,
аха да счупя пълното бърдуче
на мойта доброта и моя смях...."
А днес е страхотен ден! Топъл, светъл, с напъпили клонки, с почти разцъфнали дървета, с птици, които ме будят всяка сутрин. Въпреки че съм в София... Покачих се на един камък, за да достигна клончето с бели цветчета, на което вързах цяла китка мартеници. Но не успях да се снимам. Снимах обаче клончетата, които си набрах и после поставих в гърненцето... За Лазаровден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар