Понякога се откъртва малко парченце от лака за нокти. Точно на показалеца. Така започваш. Но в края можеш да забележиш многоцветното розовеещо небе. Някои го наричат червено. Отказа се да снимаш. А преди, само преди година, щеше да го направиш. Отказите са показателни. Но точно сега не си в състояние да анализираш за какво. По средата някъде, докато вървиш, си изпънал врат към високото дърво, за да погледаш гарвана. По-скоро да го погледаш. Но дори той си има любовни трикове. Примамва със странни звуци, наподобяващи задавяне. Отминал си без да узнаеш дали гарванката е успяла да устои. Купуваш си нещо ново. Не съумяваш да го прегърнеш така, както си прегърнал един обикновен разговор по време на покупката. В разговора си се почувствал по-щастлив, отколкото при подаването на картата, с която плащаш. Хрумва ти, че някои жени живеят твърде скучно за външността си. По-късно изпи кафето си в нова чаша. Вкусът обаче ти е познат. Чашата не го променя. В края те изоставиха сред чинии, някои от тях полупълни. Публиката е напуснала представлението и е оставила следите си. Ще ги почистиш. Малко преди да заспиш, ще си помислиш, че усилията често не се разпознават, а какво остава да се признаят. Осъзнаваш колко важни са аплодисментите в залата. Би трябвало да ги обявят за задължителни. Не се съгласяваш, че публиката има право и на замеряне с домати. Дори когато представлението е било толкова слабо, че реакцията би била естествена, може би не си разбрал причината - актьорите също се обезверяват. Играта изисква постоянен стимул, но нищо не е чак така постоянно. Ако всяка вечер по телевизията една жена казва, че не разбира вагината си, идва вечер, в която ти казваш, но не по телевизията, че не разбираш вагината си. Втренчват се в теб. Казал си нещо грубо? странно? лошо? А ти всъщност много добре я разбираш тази вагина. С нея сте доста отдавна все пак. Имало е няколко момента, в които тя изобщо не е пожелала да ти се подчини и сега сигурно ще кажеш, че те са били най-щастливите ти. Изненадващо откриваш, че не само ти имаш права върху самочувствието на "собствената" ти половинка... Някой друг дърпа същата струна. Не че щеше да се задоволиш, ако знаеше, че са негови/нейни вътрешни движения - нагоре-надолу, но би написал, че това е "нормално". Обаче съмнението допуска външна човешка намеса. /Сложи и
човешка в кавички, казваш си наум/. Не го правиш. Иска ти, защото усещаш, че трябва, но също така отдавна усещаш, че не знаеш какво трябва. Върху дългия работен тефтер днес не си записа срещи, а премиера на книга и дата за спектакъл. Често правиш така. Можеше да възстановиш външния вид на показалеца, но се загледа през прозореца, в цветето и мириса на въздуха. Ако си направил нещо добро, то е, че се стараеш по всякакъв начин да не засягаш глупостта. Тя пълзи наоколо и от усърдие да се спасиш, си започнал да я ласкаеш. Приласкаваш я, омилостивяваш я, галиш гладкия й кух корем, все едно си сключил сделка. Срещу пет минути галене, моля, спазвай уговорката и не ме намесвай. Дистанцията е крехка, знаеш го. Дали? Питаш се и до кога тази жертвоготовност в услуга на глупостта? Вечерта късно ще вземеш душ. Силните струи ще свършат каквото трябва, за да си в състояние да не си задаваш повече въпроси. Сексът, днес прочете, за половозрялата жена /!/ е достатъчен, ако се прави от 2 до 5 пъти седмично /!!/ Всяка седмица по пет... И един уикенд за отмора... Каза на глас, че който го е написал, се е страхувал да не се изложи. Даваме си кураж по какви ли не поводи напоследък...
