24.07.2010 г.

Часът е 4 сутринта...

Дори не искам да заспивам.
Все едно съм изпила голяма кана с тъмно кафе или съм танцувала, целувала, мечтала; може да съм била в подводница, да съм разглеждала, плувайки дъното на океана; да съм крещяла от някоя скала, защото съм се молила да ме спасят от големите връхлитащи вълни на някое разсърдено море;

8.07.2010 г.

Когато ме желаеш

Както обикновено, мислеше си мъжът, няма да ми се случи нещо оригинално и единствено, а пак - въртенето на земята!

Преди няколко часа седеше на бара на заведението почти сам. Девойката на стола до неговия пиеше с наслада, само че някак самотно, незаинтересовано и самовглъбено. Той не одобряваше чорапогащника на едри кръгове, а вече не харесваше кожените якета. Нейното висеше на облегалката - синьо, изтъркано и му напомняше за бедност, пиянства и голи, недоволни момичета.