...когато двамата не знаят, че се обичат...

Хубаво е да откриеш, че авторът всъщност пише за любов. Фредерик Бегбеде може би трудно би си признал подобно нещо. /Нашият Карбовски е негов "двойник"/. Живее някак цинично, изразява се смело, намират го за бунтар, но ако парите не управляваха света, най-вероятно основният му проблем щеше да е любовта.
Книгата на Бегбеде "Помощ, простете!" е за руските манекенки, моделки, руската сцена за секс и пари. Обаче си личи как му е трудно на французина да описва руснаците. Изобщо, въпреки разпада на социализма, светът не е спрял да се респектира от Русия.
Гледах "Анна Каренина". Филмът е добър, благодарение на изключителната режисьорска "хитрост"  - Джо Райт спасява своя /и на американските творци/ респект към Толстой и Русия чрез изумителния начин да вкара действието в театъра и да го вади от там, както и когато той реши.
Бегбеде явно разбира, че колкото и да е освободен от предразсъдъци и сексуално "отворен", руснаците могат още... Затова и в крайна сметка историята му е за страха и неудовлетвореността в любовта.  "Недоразуменията между мъжа и жената се задълбочават, когато двамата не знаят, че се обичат"; "Господи колко е смешен страха да не станем смешни!Срамувах се да призная любовта си пред моите оскотели приятели."
Но на мен това ми харесва. Защото всяка история за любов е по-силна и по-въздействаща от разказа за секса и парите.

Мухата

Сутринта, още преди слънцето да го огрее, на опръскания от снегове и дъждове прозорец, кацна една голяма муха.
Първо си разтри, както обикновено правят мухите, крачката, после се огледа, замълча, притисна се към стъклото, докато я снимах отвътре - мухите разбират, дали нещо ги застрашава - и започна да трепти с крилцата си.
Топла беше зимата, но чак сега по дърветата се оформиха пъпчици, чак сега на птиците им се вдигна самочувствието и чак сега мухите започнаха откровено да разтриват крака по прозорците на хората.
После слънцето поразбута мъглявината и отвлече мислите ми някъде, откъдето все още не успявам да ги върна...