crazy,stupid love

Crazy, Stupid Love е филм, който гледах днес следобяд. Американците продължават да налагат на света своята безумно романтична, откачено сантиментална и консервативно скучна представа за любовта, в която все едно наистина вярват. Трудно е да се спори с тях по въпроса, дали двама души, които се обичат, имат право да се разделят.

В общи линии за амерканското кино любовта отдавна е клише. Тя или тича в последните секунди към летището, или влакът отминава, а тя стои отзад с куфара, естествено защото е решила да не се качи, или в нощта на Нова година спасява някой отчаян самотник сред веселата целуваща се тълпа, като впива устните си в него точно в 00.00... Понякога ми се струва, че самият Дядо Коледа е режисирал тези филми... Като изпълнени желания са ми, като бял захарен памук, който става все по-розов и все по-розов, все по-сладък и по-сладък...

Любовта не е памук. А най-малко захарен. Но неясно защо никой не казва това директно. В живота любовта причинява най-големите беди - обръща душата ти наопаки, прави те незначителен, несигурен, съмняващ се във всичко, държи те в бетегловност, кара те да се влачиш, да се молиш, да губиш достойнството си, да губиш себе си, заради любов или липса на любов можеш да забравиш кой си, къде вървиш, какво търсиш, можеш да изгориш пътищата си, дома си, цялата си вселена... Както и обратното. Да изградиш нова вселена. Една, две... Нищо не те спира, нищо не е по-силно от теб.

Не желая да убеждавам детето си, че любовта е най-прекрасното нещо на света. Ако нямам сили да продължа, като му кажа, че освен това е и най-ужасното. По-ужасно от това да си болен. В този Crazy, Stupid Love имаше един момент, когато колегите на главния герой го чуват, че плаче в тоалетната и решават, че е болен от рак. Но когато той им казва, че всъщност се развежда, всички му ръкопляскат и се радват - да, казват, можеше да си болен от рак, нали? И никой не се замисля защо е плакал...

Не знам за шанса, но съм сигурна, че любовта придружава единствено смелите. Само на тях им се случва. Защото си я признават и разпознават каквато и да е, когато и да е и си я изживяват като най-прекрасното и ужасно нещо едновременно.

днес ще те обичам

Днес ще те обичам един час повече от вчера...

В деня на патката

В деня на патката /защото нали така се получава като много мислиш и имаш чак ден за размисъл/, та в тоя ден внезапно ми дойде да мисля за сексуалността. Що пък точно за нея, не знам. Може би така ми действат президентите /а и някои премиери/...

Путин например. Путин е секси. Определено е секси, ако е върху кон, гол до кръста, с пищов, забоден в кобура, а наоколо руски преспи сняг. Освен това Путин е секси и поради руската аура на КГБ, аурата на широката руска душа, както и някои допълнителни властови символи като тежестта на Путиновата дума - една негова дума и Медведев... става пак премиер, примерно... Самото име Путин подсказва, че мекотата е прикритие, иначе отдолу под мечите кожи имаме един як и здрав руснак, който цени изваяните женски тела, особено след художествена гимнастика.

Саркози е секси. Определено е секси, когато прави бебе не на кого да е, а точно на Карла Бруни! Все пак това е Карла Бруни, не е Нанси, Барбара, Лора или Хилари дори...Секси е самият факт да си президент на ... Франция! Самото словосъчетание "френски президент" вече е достатъчен носител на сексуалността.

Обама категорично е секси. Баща му е чернокож кениец. Представете си само! За какво изобщо говорим. Аз не съм чула нищо по-сериозно за сексуалността от фактите за чернокожата такава...

Очевидно сексуалността /въпреки твърденията на някои откачени футуристи, че идва краят на секса/, си казва думата при избора на президент. Разбира се и след избора си казва думата, защото властта винаги е давала много на секса. Толкова много, че за най-големите сексуални афери никой никога не би разбрал и може би дори никога не биха се случили, ако мъжете, участвали в тях, не бяха президенти.

Еми ето, имам причина да размишлявам върху сексуалността - важна е, после става още по-важна, така че...

Но пък от друга страна не по-малко важно е и какво точно правиш в деня на размисъл. Дали чистиш тоалетната и размишляваш, дали се мотаеш в мола, купуваш, плащаш и междудругото размишляваш. Важно е и дали чистиш нечии тоалетни, въпреки висшето си образование и дали пазаруваш с лично изкарани пари в мола и се мотаеш през първия си почивен ден от доста насам...Или си си просто патка...Сори, ама е важно.

Ръкавиците ми сиви

Ръкавиците ми били сиви и не се връзвали с нищо ... така разправят колежките. "Свали ги - казват, - не ти отиват. С нищо не се връзват!"
"Ха! - отговарям аз.- Как да не се връзват с нищо?! Ами сивото ми вещество? Сивото ми вещество, а?"
Виж ги ти!

Започнали неща и краища

Никога не знаеш как може да свърши едно започнало нещо. При Роалд Дал /книжката "Разкази с неочакван край"/ историята добива почти ужасяващ вид, все едно някой, с когото спокойно си разговарял до момента, изведнъж отваря огромна уста! Разбира се, възможни са и положителни обрати, макар и не при Дал, сигурна съм. Тъкмо започваш да съчувстваш на майката, чиито предишни три деца са починали преждевременно и тя трепери, дали и това - четвъртото, току-що родено, ще оживее, когато Дал ти посочва името на майката - Клара Хитлер! 

с теб

Ако гледаш през прозореца, прилича на импресия... От онези, с които телевизиите запълват секундите, останали свободни... Мокрите кафяви листа се разстилат пред гумите на колата, за да ми е меко през есента...Ситните капчици дъжд се уголемяват, чистачките бързат, а очите ми гледат лъскавия асфалт, тъмните шлифери по тротоара и червеното на знаците... Леко потръпвам, непривикнала още с тази различна топлина... 

Обичам да съм теб.  

Широко затворени очи

"- Трябва ли да поговорим за пари?" - пита той.
- Мисля, че да - отговаря тя, - зависи какво искаш...
- Какво искам?
- Да. Какво искаш?
- Ти какво ще ми препоръчаш? - пита пак той и я гледа в очите.
- Какво ще ти препоръчам? - изненадва се тя и се усмихва.
- Да, какво?
- Ами... - започва да се чуди тя и да върти глава. - Ами...
После казва изведнъж: - По-добре да не ти го описвам! Искаш ли да оставиш всичко на мен?
- Целият съм твой - отговаря той."
Разговор от филма "Широко затворени очи" между  д-р Харфорд /в ролята Том Круз/ и проститутка, при която той тъкмо се е качил.