12.11.2015 г.

Всички си имаме "бисери"...

Попаднах на стар свой навик. Да пиша където и да е, каквото и да е... Ужасен навик вероятно, защото думите биха могли да влязат и в цели изречения, ако съм била така любезна към евентуалните бъдещи читатели. Обаче имам и цели пасажи... Днес се посмях на някои неща, други ги запомних. Като цяло времето се оказва без значение.
"... по плажа се разхождат лордове...
... видя ли как се спънах по стълбите, изморена от бялото вино...
... в парка светеха светлините, които гледахме и стърчаха дърветата, покрай които минавахме...
... със съседката Нора седим и тя ми подава сламка за измъкване...
... мисля, че всъщност съм...
... още сега спирам да мрънкам...
... даже до секс не стигнах...
... снощи Г. седна срещу с мен с късата си разтворена пола и видях дантелените й гащички. Първо си помислих, че "гафът" би бил удовлетворителен за очите на мъжа ми, но после - нали гледката си оставаше единствено за мен, осъзнах, че няма значение...
...комбинирахме подправките по начин, който не съкращава живота...
... не се разбра дали се чакахме на Попа или чакахме попа...
... във вечери като тази, любовта не е особено щедра...
... в крайна сметка и физиката, и всякакви размери се оказват в един момент ключови..."
Хахахаха! 
Тефтерите са голяма работа! Само да не се разлистват...