Любимият ми момент в отношенията

В отношенията често настъпва момент, в който вече и да искаш, не можеш да говориш. Думите се превръщат в недоразумения, предизвикват конфликти, разпалват някакъв вид омраза, която може да стане и реална, ако не се спре навреме. Всъщност и да искаш да не спреш, няма как да не го направиш.
Моментът е от любимите ми. Изисква незабавна реакция, действие, приближаване, отдаване... само не думи.
После може всичко да се случи... Може да изгориш, да разбиеш илюзиите си или съвсем простичко - да бъдеш щастлив...

Amazing Cinema!

Продължавам да се удивявам - магията на киното не спира да въздейства!
От нямото кино, черно-бялото, през  изумлението от цветовете и онези допълнително оцветени стари филми, в които тревата е маслено зелена, небето е маслено синьо, очите на актьорите са маслени..., та чак до 3D- то!
Като че ли нещо става още като влезеш в салона. Потъваш не само в столовете, но и в атмосферата на мрак и светлина, на  шумоленето на ръцете в огромните кутии с пуканки, чаши с кока-кола и всякакви звуци, издавани сякаш под хипноза.
Харесва ми да ме хипнотизират така - усещам, че нещо е направено специално за мен и всичките ми сетива!
... та цялото това вдъхновение, заради  "Amazing Spider-Man"! 

На кого са нужни емоции???

Емоциите не само са гадно нещо, трудно преодолимо и недостъпно за действията на разума, но и имат свойството да те карат да се чувстваш недорасъл, неовладян, изолиран... Не винаги, но доста често. Особено ако емоционален тип попадне в неемоционална среда. Щях да напиша рационална, но в България е трудно да се изгради типичната такава... Все повече разбирам, че емоциите са проблем. А съвсем друго си мислех...

Естествено джакузи

Горещините са сварили мозъка ми. Трябва да си купя плувна шапка с гънки. Видях такава, но плетена в приложение за криейтив наскоро. Ще разруша аеродинамичната си форма, но пък ще си мисля, че все още имам мозък...
А рибите в аквариума още плуват. Очевидно е, че ще ни надживеят...
Започнаха да ми се явяват странни гледки. Освен, че си представям как рибите плуват в супа /термометърът им показва 30 градуса на водата!/, тази нощ сънувах вместо трева зелено желе и площад, залят от кален дъжд... Не е приятно. Може и комарът от 6 сутринта, който ме намери и след като се покрих до уши, да е виновен. Неясно защо свързвам комарите с извънземните. Хубаво ли е, че живеят само няколко часа?
Ако можех да върна времето назад, щях да го върна в онези лета, когато скачахме във водопада на реката. Веднъж, втори път, трети път... Бух! И пяната на водата те обгръща отвсякъде. Водата в реката е студена -естесвено джакузи, от което се нуждая.