Хващам последния влак. Остава по-малко от час до края на 14-ти септември, Кръстовден. А исках да напиша нещо по този повод. За малко да не успея. За 15-ти септември всеки може да пише, но предизвикателството е да напишеш за 14-ти.
На 14.09. за първи път заведох детето на детска градина. Спомням си точно, защото беше Кръстовден. Моите тогавашни приготовления се изразяваха в това, че определено държах да убедя съседите колко погрешна представа са си изградили за мен и сина ми, понеже мислеха, че детето е много привързано към мен и като тръгне на детска, едва ли не ще пропищи квартала. Аз, естествено, бях дълбоко убедена, че това няма да се случи, но човек никога не знае и затова подготвих почвата с убедителни доводи за ползата от детската градина и прекрасната атмосфера, която цари там.
На 14-ти тръгнахме с бодра крачка. Детето влезе, събу си обувчиците, обу си приготвените от мен гуменки или каквито бяха там, вече не помня, махна ми и ... това беше. С мъжа ми седнахме в едно кафене и аз бях много доволна от себе си.
На 14-ти тръгнахме с бодра крачка. Детето влезе, събу си обувчиците, обу си приготвените от мен гуменки или каквито бяха там, вече не помня, махна ми и ... това беше. С мъжа ми седнахме в едно кафене и аз бях много доволна от себе си.
Вечерта обаче, когато трябваше да си ляга, детето просто отказа. Разбира се бях провела разговора и вече знаех за двете му първи впечатления. Едното беше, че за закуска са им дали някакво ядене, което се казва "помия". После разбрах, че било попара. А другото първо впечатление беше, че повече не иска да ходи там. И така с тези две категорични първи впечатления, детето започна да плаче, не искаше да спи, защото на другата сутрин като се събуди, трябвало да иде там. Но накрая все пак заспа и на 15-ти, както си му е редът, ние отново тръгнахме, макар и с не толкова бодра крачка. Като стигнахме в детската, детето изведнъж започна да се дърпа, да се връща назад, хвана се за оградата и започна да вика с пълен глас: "Не ме оставяйте! Върнете се! Нали сте добри хора! Върнете се!"...
Така беше. Да. И после реши да плаче вечер. Може би защото усещаше, че сутрин не се плаче. Обаче плака само една седмица. Съседите така и не разбраха, че детето тръгва на детска градина. Ама аз нещо не останах много доволна от себе си. Особено след репликите за добрите хора...
Напомни ми на ред детскоградински истории от мен и сестра ми - аз мразех детската градина и бях изключително щастлива, когато се разболявах, та да си остана вкъщи. Най-щастлива бях, когато майка ми забременя със сестра ми и спря работа. Години по-късно сестра ми се оправяше доста добре в детската и си имаше много приятелчета там. Естествено, предпочиташе да си е вкъщи, та през ваканцията лъжех, че още ходя на училище, за да не каже, че и тя иска да си седи у дома. Веднъж обаче се мотаехме около детската с един приятел и се скрихме в храстите да я видим "тайно" сред другите деца в двора. Тя пък взе, че ни забеляза някакси, и тръгна да тича към нас, крещейки "Лъжечка!" (на нейния тогавашен език - лъжкиня)...
ОтговорИзтриванеВесела история, Дани! Моите лични спомени от детската са чудесни. Там за първи път се целувах - зад едно гигантско сметало :))) имахме много добри учителки, четяха ни приказки, свиреха на акордеон...
ОтговорИзтриванеpoli, ne znaeh 4e si takava ranna zeluva4ka :) d;d v detskata gradina e gadno - moite spomeni ne sa dobri
ОтговорИзтриванеi sega ima da si patya kato tragvat dezata mi, 6e te vikam ti da gi ubejdavash