...и е любов, и все я няма..

"... И е Любов.

И все я няма. 

И има друг.

И ми е мъчно.

И има друга.

И сме двамата.

Отивам си.

И пак е същото..."

Това е страхотният текст на една от песните на Михаил Белчев, която не бях чувала много дълго време и преди малко прозвуча от отсреща :)

От отсрещния блок, търговски център, спряла кола или каквото и да е обикновено звучат съвсем различни мелодии, а най-често гърмят фойерверки. Тогава си представям, че са поръчани за мен. Ей така, нали разправят, че някои си правят изненади просто ей така. Аз не съм от тях, защото просто ей така може да ми се случи да чуя някоя страхотна песен, да видя чайки посред зима или да си счупя краката от бързане, заради уют и аромат на кафе.

 "...Сутрин си гладна... -" спомням си -  това беше написал един Жоро, влюбен в една Наталия, която днес прилича на леля на влюбените и все повече подобрява лелинския си телевизионен вид. Забравила е да бъде влюбена, отказала се е, явно. Онзи Жоро беше публикувал невероятното си послание в един вестник. Посветено на нея. Много ми хареса. Намирах го не за романтично, а за добро - като стил, като нещо написано, което знаех, че ще запомня. "Не знам защо всеки път наричаш раираното коте бяло, а черното - сиво..." - и нещо такова имаше, явно вече не си го спомням така добре, все пак и аз преживях липсата си на романтика... Но пък в крайна сметка животът се оказва и определен брой липси.  

Празнувам любовта

Сърдита съм й на любовта. Няма да я празнувам, щом така иска. Няма да се събудя утре с мисълта за нея. Дори когато срещна всичките сърца по пътя си, ще се престоря, че не виждам. Ще затворя очите си - нека слънцето да ме има. Нека се отдам на светлината. След като така се случва. Докато аз поставям ръка на сърцето си, за да укротя ритъма му, да му вдъхна кураж и да му поговоря, че нали... сърцето понякога трябва да е твърдо, даже като камък, като онази закалената стомана, ако житейската ситуация го изисква...(а тя все го изисква проклетата!); докато му говоря, че се е объркало, погрешно е разбрало нечии сигнали,  разчело е неправилно посланията на нечии очи или е сбъркало в броенето на миговете, в които сто на сто се е заблудило, че е било щастливо; докато му обяснявам, че не е в негова полза да оспорва правото на разума да бъде главен командващ и се налага да се подчинява на неговите безчувствени заповеди, на  сухата му, скучна и подредена схема на живот, докато правя всичко това, любовта си подостря стреличките, намазва ги с масло от рози и ги посипва с аромата на възбудата.  Приготвя ги съвсем старателно, като дори ги загъва в станиол и им връзва панделка. После се усмихва така, сякаш вътре в стреличките е поставила всичко, от което едно сърце би имало нужда, всичко, за което едно сърце си е мечтало и... ми ги изпраща. Изстрелва ми ги като подарък, като единственият жадуван подарък.

И те се забиват в мен.

И виждам само твоите очи, чувам само твоите думи, усещам само твоя ритъм. Щастлива съм и всичките сърца, които срещам по пътя си, са част от моето, което устремено към теб, празнува любовта.

Когато съм с теб,

не мисля за нищо друго, а когато те няма, мисля само за теб... 

п.р. има изречения, мисли, подредени думи, които ми попадат в точното време и си ги присвоявам завинаги. Това прочетох наскоро и си присвоих завинаги. Хем е хубаво, хем е вярно, хем е откраднато... но защо пък да не го дам назаем за Св. Валентин? Ако някой го иска, ако и за него е хубаво, и вярно... както за мен...

Червени сърца замениха...

новогодишните украси в моловете :))) Висят нанизи от "прободени" сърца ;)

♥

♥

♥

♥  

♥

 Не висят бутилки с вино. А би било интересно.

Кой е тоя белият Заек?

Добре, че изгря слънце. Студът така беше сковал виталността ми, че съвсем  не можех да се отпусна. Не се сещах коя съм и къде стъпвам. Стъпвах едва-едва, за да не се хлъзна. Метафорично също. Но защо, не ми стана ясно. Даже взех вместо червено вино, да купувам розе, което си е супер странна постъпка. Обърквацията е тотална и сигурно е виновен белият заек. Този на китайците, които от китайските си ресторанти подпалиха небето три дена поред. Годината щяла да бъде щастлива, късметлийска, но непредсказуема, пълна с изневери и внезапни промени - трактовка на заека очевидно. Явно сексуално задоволен, изневеряващ, заекът е щастлив късметлия, но не достатъчно, защото е страхлив, много се ослушва и прави големи подскоци, та затова да сме предпазливи и да очакваме внезапни обрати. Освен това май не трябва много-много да излизаме нощем, особено срещу светлини и фарове... :) 

Не знам защо подозирам, че моят заек не е китаец. Моят е онзи Белият Заек на Алиса. Чувствам се така, все едно съм променила посоката на стрелките на часовника, сменила съм им дори местата и съм попаднала във време, където само с една глътка от някаква си течност, големите стават малки, могат да минат през ключалката, да попаднат в плен на Царицата на сърцата и пленени да забравят, че докато са били големи, сълзите им също са били доста големички и сега са се превърнали в ... море!