Отвън грееше слънце, колите се притискаха на входа за пракинга, автобусите идваха и си тръгваха от спирката, хората ходеха надолу и нагоре едновременно, а децата питаха: "Това ли е новият мол?"
За първи път пиша за мол. Принципно не обичам да пазарувам. Става ми тясно, напрегнато и загубвам смисъл.
В този мол е сравнително широко. Особено по пътеките до тоалетните. Там си се представих качена на кънки или как размахвам стика и гоня шайбата...:) Докато губех ориентация, което ми се случва често - все не виждам къде са ескалаторите и забравям накъде отивам, се сетих за приятелката, която ми каза, че не обича природа, а само молове ... и после се сетих за онази група във фейсбук, към която се присъединих "Не искаме молове, а тенис кортове, спортни игрища и т.н"; след това влязох в някакво магазинче с черепи и кости, което незнайно защо ми допадна. Понякога вманиачеността ми допада /за разлика от консуматорството - пълни колички с възглавници, сокове и разни меса ?!?/. Сигурно затова харесвам и приятелката с моловете, и групата във фейса. В магазините, където роклите са на ситни, пръснати цветчета не влизах, въпреки че харесвам тези рокли. Влязох обаче в онзи магазин за техника, където мога да прекарам цял следобяд, гледайки плейстейшъни, монитори, геймклавиатури, фотоапарати и лаптопи, пък и всичко преносимо, леко, кожено, черно, тъмно сиво... Харесвам и големите киносалони с големите кутии с пуканки, големите постери и картонените фигури.
В този мол е сравнително широко. Особено по пътеките до тоалетните. Там си се представих качена на кънки или как размахвам стика и гоня шайбата...:) Докато губех ориентация, което ми се случва често - все не виждам къде са ескалаторите и забравям накъде отивам, се сетих за приятелката, която ми каза, че не обича природа, а само молове ... и после се сетих за онази група във фейсбук, към която се присъединих "Не искаме молове, а тенис кортове, спортни игрища и т.н"; след това влязох в някакво магазинче с черепи и кости, което незнайно защо ми допадна. Понякога вманиачеността ми допада /за разлика от консуматорството - пълни колички с възглавници, сокове и разни меса ?!?/. Сигурно затова харесвам и приятелката с моловете, и групата във фейса. В магазините, където роклите са на ситни, пръснати цветчета не влизах, въпреки че харесвам тези рокли. Влязох обаче в онзи магазин за техника, където мога да прекарам цял следобяд, гледайки плейстейшъни, монитори, геймклавиатури, фотоапарати и лаптопи, пък и всичко преносимо, леко, кожено, черно, тъмно сиво... Харесвам и големите киносалони с големите кутии с пуканки, големите постери и картонените фигури.
"Да не се връщам към началото?" - попитах леко притеснено след този тур в мола. "Не - отговориха ми, - към началото никога не се връщаме, уви!"
Пишеш добре, Поли.
ОтговорИзтриванетова е супер, мило, пламене... особено казано на 24-ти май :)
ОтговорИзтриванеИ аз получавам главоболие от моловете, обаче по принцип ги харесвам. Проблемът е, че невинаги са достъпни. А и ти ПО ПРИНЦИП въобще не обичаш да пазаруваш, знам това много добре. Ама що не написа нещо за продавачките, а?
ОтговорИзтриванеДааа, Ирис, продавачките са любима моя тема. Имам матреал, както се казва, така че очаквай скоро! :)
ОтговорИзтриване