На стадиона отсреща няколко души поливат с маркуч тревата и от време на време поливат себе си. Погледах ги малко. Често изпитвам желание да бъда на друго място. Не на това, на което съм. А когато ида на другото, отново имам желание да бъда на друго и така до безкрай. Някакво пътешествие, неосъществено или търсене на отговори, чиито въпроси може още и да не са зададени..., т.е неосъзнато пътешествие.
Опитвам се да разбера когато съм ядосана много на някого, когато държа твърдо на позицията си и не искам да я променя, дали не е чисто и просто от инат, а не защото наистина държа на позицията си. Питам се и дали, когато съм пренебрегната и се опитвам да върна вниманието към себе си, го правя защото наистина държа на този човек, защото наистина ми липсва неговото внимание или просто защото не обичам да съм победена, защото се чувствам прецакана и защото съм с накърнено самолюбие.
Дааа... Кой знае как тези маркучи със студената вода, които пръскат тревата на стадиона, породиха у мен толкова питания, но ето - факт.
Явно съм уморена от неясноти, от недомлъвки, от тайни задкулисни игри, от интриги, които си фантазирам и такива, които се случват реално. Уморена съм от подозрения, от разминавания в очакванията и от противоречия.
Има една мисъл, не си спомням сега на кого е, но е единственото ми успокоение, че не съм прекалено объркана в представите си за света и себе си, че не се сблъсквам прекалено често, само аз толкова често, с разни кръстопъти и кръстопътища, на които се чудя накъде и защо натам и може ли, трябва ли и най-вече - наистина ли го искам. Това.Този. Което и да е и който и да е. Наистина ли дълбоко в себе си искам това да се случи така или просто се самоуспокоявам, че победих, че отново не съм прецаканата, че съм отгоре. Тази мисъл ми дава самочувствие, че вървя, а не съм спряла, че не зациклям. Убива всичките ми дежавю-та, изправя ме на крака и вдига погледа ми нагоре. И макар че наистина не помня сега на кого беше, ето я :
"Хората с дух приемат живота заедно с противоречията му и затова винаги са в беда."
а. намери си обяснение.не си в беда, а има затишия, бури, после спокойно море.имай търпение и ще разбереш.
ОтговорИзтриванеНямаааааам търпение!!! Свърши.
ОтговорИзтриванеИзвини ме,но последната мисъл не ми допадна:)
ОтговорИзтриванеХората по дух си живеят в своя си свят и някак си не се притесняват от прецаканата действителност :)
Предполагам,че асоциацията с маркучите отговаря на въпроса:-"Наистина ли те искам".Понякога е достатъчно да погледнеш през очите на другия.Да не робуваме на Егото и гордостта.Твърде много любов на този свят е задушена просто на инат.
ОтговорИзтриванеЕ,поетът,тореадорът Лорка твърди, че не можеш да преместиш къщата си сред звездите, когато си заобиколен от толкова много мъка... Нещо като Йовковото "Боже, колко мъка има на този свят!" Така че, не знам как е възможно да не се притесняваш от прецаканата действителност и да си живееш в свой свят?!? Да, Val, не знам как...
ОтговорИзтриванеИване, винаги предпочитам да гледам В очите на другия, а не ПРЕЗ очите на другия.Само че толкова се страхуваме и от какво ли не, че ....
ОтговорИзтриванеОчите са като огледало,те отразяват и виждаш това което искаш да видиш.А през очите можеш да надникнеш в душата на човек,да го почувстваш.Страхува ме се...защото сме живи и защото обичаме.
ОтговорИзтриванеНе виждам винаги това, което искам. Виждам това, което казват очите и нищо повече. Понякога не успявам да видя всичко, защото казват много, но тогава е хубаво...
ОтговорИзтриване