.. и на мен обикновено ми става хубаво. Дори ми се струва, че по пътя винаги се стига до един силен инфантилизъм, който някои успяват по някакъв начин да прикрият, но по-интересни са ми онези, които го изразяват мощно. Като че ли това важи повече за творчески откритата част от човечеството, макар че някои учени, които съм гледала по тв, също изпадат в подобни състояния. С тези пообъркани изречения всъщност искам да споделя, че гледах "Артур и войната на двата свята" на Люк Бесон.
Там, в Арена Дъ Мол, беше толкова топло, че ми идваше да се събуя. От трилогията, за която Люк Бесон отнесе толкова критики, съм гледала първата и сега третата част. Спомням си една от тези критики, прочетох я след първата част и тя гласеше: "Стискаме палци и се надяваме да няма продължения." Странна работа! На мен ми харесва това зряло въображение, което изключително фино работи за децата и гъделичка нас-възрастните, дори да сме в период на инфантилност.
Харесва ми, когато някой направи филм за "света на буболечките". За доброто, което обикновено не се вижда, за дребничките, които сто на сто ще станат големи и са, дори когато са мънички и за онези дребни, на които толкова много им се иска да са голееееми и да властват отгоре. Харесва ми и защото не е 3D, а е близко, едро, красиво, абсолютно реалистично-приказно. И Миа Фароу с мекотата в погледа. А освен това не бях влизала никога в кошер, не бях разговаряла с царицата-майка, нито пък бях виждала толкова много меден цвят на едно място... Еми това е...
Да, понякога така, искам да си кажа.
ОтговорИзтриване