PolinaDimitrova_STORY FILM: 10.2013

27.10.2013 г.

Един час повече за писане в неделя :)

* Когато влезе в първия си Биг Брадър, Златка беше като онзи лирически герой, който в затвора, попаднал на хора и станал човек. Сега обаче Златка отново е в Биг Брадър. Явно има още хора, на които трябва да попадне и още да става човек…

* Една приятелка ми сподели, че дъщеря й, която е в трети клас, й задава въпроси вкъщи, като предлага отговори: а),б),с)… Няма ли кой да позапре малко мелачката с тестовете?

* На Димитровден Димитър /Димитър Павлов/ зарадва фейсбука с резкия си пост, че имало хора, които като останели без работа, резко ставали блогъри, после резко почвали да хейтват де що им хрумне, после почвали да ги канят в предавания и накрая ставали сценаристи… И то, представете си, защото бюрата по труда не си вършели работата! Браво на Митко! Ако следвам практиката на дъщерята на моята приятелка, бих го попитала – Мислите така, защото :

а/ не можете да направите блог;

б/не сте оставали без работа;

с/оставали сте без работа, но не можете да направите блог;

д/ имате блог, но не ви канят за сценарист;

е/ никога не сте се срещали с бюро по труда;

еф/ имате предвид Милена Фучеджиева.

И бих му дала право на повече от един отговор.

* Като се изкъпах и ми се проми мозъка. Колко хубаво е, че можем и сами да си го промиваме, аман вече от чужда помощ!

* Ако разликата между нас е само в годините – казвам мислено на един приятел - или в това, че единият е по-богат, а другият – по-беден, или в това, че единият е по-рязък, а другият – по-отстъпчив, единият – по-образован, а другият – не толкова, единият –бял, а другият – черен…, щеше всичко да е ок. Но – продължавам пак наум – разликата между нас е в това, че заради личния си интерес, ти би жертвал отношенията си с хората, докато аз никога не го поставям над всичко.

Моят приятел не ми отговори, защото не го чу, но ще му го кажа и на глас... Макар че личният му интерес едва ли ще му позволи да ме разбере...

* Баба ми използваше една дума - "интересчия". Сега нещо не я чувам, никой не я използва. А каква хубава дума, звучна, адекватна, не е като да няма къде и как да я употребиш, ама защо не се използва...

19.10.2013 г.

...не трябва да го обичам, тъй като съм омъжена, но...;)

Има книги, които ме задоволяват напълно. А това не е лесно. По принцип. Някой или нещо да те задоволи. Задоволяването само по себе си е трудно. Защото всъщност е процес - да се намериш, да се разбереш, да се откриеш сред другите, да се усетиш къде си, какъв си, защо си...
Въпросите са трудни.
Чета си вече втора седмица тази малка книжка, но понеже си препрочитам по сто пъти едни редове, после други, та чета си Лермонтов "Герой на нашето време" и ми е добре.
Не знам, дали бих се притеснила от срещата си с мъж, който така в детайли познава жените, че може да предвиди всеки техен ход. Главният герой е такъв. Лермонтов е такъв. Но все пак звучи плашещо, ако някой ми каже: "смея се над всичко в света, особено над чувствата..." Макар и винаги да съм смятала, че когато обичат, мъжете изпитват по-силно чувство от жените...
Книжката е останала от ученическите ми години, малко се е разпокъсала, доста съм я забравила, дори не си спомням какво ме е впечатлявало тогава... Обаче сега -
"...Явно е, че е влюбен, защото е станал още по-доверчив от преди..."
"Жените обичат само онези, които не познават"
"Да бъдеш за някого причина за страдания и радости, без да имаш на това ни най-малко право - не е ли това най-сладката храна за нашата гордост? И какво е щастието? Заситена гордост."
"За всичко си има причини: много неща не се говорят, а се отгатват"
"Състраданието - чувството, на което така лесно се покоряват всички жени"
"Онази неспокойна потребност на любовта, която ни мъчи в първите години на младостта - хвърля ни от една жена на друга, докато намерим такава, която не може да ни търпи..."
"Няма нищо по-парадоксално от женския ум; редът на доказателствата, с които те унищожават своите предубеждения е твърде оригинален. Например обикновеният начин:
Този човек ме обича, но аз съм омъжена: следователно не трябва да го обичам.
Женският начин:
Не трябва да го обичам, тъй като съм омъжена, но той ме обича - следователно..."