Днес баща ми не ми липсва така, както в началото, защото в продължение на 15 години се уча да живея без него. Обаче не знам какво щях да знам, ако вместо да се уча да живея без него, се учех от него.
Когато почина преди 15 години, на 18.11., застанах на един друг път, за който дотогава не подозирах. Трябваше да вървя по него, а не по онзи предишния, по който бях свикнала и се чувствах добре.
Тогава също грееше слънце. Имаше една огромна опашка от хора, които чакаха, за да го видят. В онзи ковчег, който от предишната нощ стоеше долу, на долния етаж и аз се доближавах периодически, за да разбера, че връщане назад няма. Рязахме едно бяло платно. Май тогава намразих цветята. И многото хора. Идват, ама ти не искаш тях. Искаш само баща си. Обаче няма никакво значение.
На другия ден заваля сняг. Сутринта беше замръзнало всичко. Спомням си колко ми беше студено. По един друг, непознат начин. Долната ми устна трепереше, а зъбите ми тракаха.
Когато почина преди 15 години, на 18.11., застанах на един друг път, за който дотогава не подозирах. Трябваше да вървя по него, а не по онзи предишния, по който бях свикнала и се чувствах добре.
Тогава също грееше слънце. Имаше една огромна опашка от хора, които чакаха, за да го видят. В онзи ковчег, който от предишната нощ стоеше долу, на долния етаж и аз се доближавах периодически, за да разбера, че връщане назад няма. Рязахме едно бяло платно. Май тогава намразих цветята. И многото хора. Идват, ама ти не искаш тях. Искаш само баща си. Обаче няма никакво значение.
На другия ден заваля сняг. Сутринта беше замръзнало всичко. Спомням си колко ми беше студено. По един друг, непознат начин. Долната ми устна трепереше, а зъбите ми тракаха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар