А дали без мечта да си живееш е възможно? Не придавам ли твърде висока цена на мечтите? Изглежда невярно твърдението, че да мечтае може всеки, защото мечтите са безплатни. Всяка малка победа брои ли се? Всяка красива мисъл, прелетяла през главата или прекрасно видение, че си на по-добро място или самият ти си станал по-добър, брои ли се? Има ли власт над виденията и проблясъците на съзнанието, когато разбираш, че си си позволил нещо невъзможно? Нещото сбъднало ли се е в проблясъка? И ако някой мечтае да спаси човечеството от войни, от болести и грехове, а ти мечтаеш да изпитваш спокойствие, докато живееш, това едно и също ли е? Има ли някой по-големи мечти от твоите или всяка мечта е еднакво трудно постижима? Защо да има големи мечти и големи хора и малки мечти и малки хора и кой определя размера на постижението ти, след като за да преместиш и най-малкото камъче, впрягаш всичките си човешки възможности? След като без кураж не можеш и целувка да дадеш, а без духовна сила и простака е трудно да отминеш?
