Идва ми отвътре да се снимам със статуята на голия Аполон, вместо със статуетката на безпенисовия Оскар

Кокичето иска да го възприемат като роза, защото се чувства като роза. А новите рози вече не се чувстват царици на цветята, а най-обикновени притежания на разни принцове. Обаче пък прасето, понеже си се чувства прасе, иска да продължи да си яде най-хубавите ябълки, независимо от новите тенденции прасетата да не посягат към нищо хубаво. Мащехата на Снежанка иска тя да е най-красива, обаче Огледалото, което не изпитва толеранс, грубо й казва, че най-красива за него е Снежанка.
Аз чувствам, че съм много умна, много справедлива и за всичко, което мисля и казвам, съм права. Обаче другите не ме възприемат така. Другите смятат, че не съм чак толкова умна, нито пък съм справедлива, а за това, че съм права за всичко, съвсем не са съгласни.
По пол аз съм жена. По признак на раса съм бяла, а по вид съм човек. Понеже по пол съм жена, родих в мъка и бих с юмруци по една стена, докато се дерях. Не мога да вдигам тежки предмети, рева на филми, книги, думи, бързам да се прибера вечер, защото трябва да отделя внимание на семейството си и то, в крайна сметка, с годините, се оказва много важно за мен. Даже по-важно. От време на време ми се иска някой да ми отвори вратата, да ми носи чантите, да ми направи път, да ме носи на ръце. В този някой виждам мъж по пол. Мъж с пенис. Идва ми отвътре да се снимам със статуята на голия Аполон, вместо със статуетката на безпенисовия Оскар.
В момента аз съм безлична. Не съм жена, защото жените са надигнали вой срещу пениса. Не съм бяла, защото не съм чернокожа. Не съм и човек, защото никой не знае какво е това. Никой не споменава думата "човек". Човеци все едно няма. Никой не възпитава в това да си човек. А то включва всичко, за което се преобръща сега хастара на света. Най-обикновени ценности - да не убиваш, да не насилваш, да не тормозиш. Нито по-слабия, нито по-неустойчивия психологически, нито по-бедния, нито по-нисшия в йерархията. Да се създадеш като човек от човеци. Да те възпитават в това, че в природата няма две еднакви листа, две еднакви снежинки и две еднакви капки вода. Да те научат, че няма нищо по-безценно от многообразието на света. В многообразието на света кокичето си е кокиче, независимо как се чувства. Розата е роза. В изкуството всичко е позволено, в любовта - също. Стига да имаш сърце, душа и фантазия. Новата толерантност носи ново разделение. Ако трябва да избирам 50 процента жени, 50 процента чернокожи или 50 процента чувстващи се по-друг начин, всъщност аз не ги възприемам еднакво. И не искам транс-джендър да ми е приятел, ако е подлец. Всъщност аз не знам какво е транс джендър. Защото съм най-обикновена бяла жена. Понякога се чувствам като крал, а понякога като вол. Понякога съм изпързаляна и смачкана, а понякога се гордея с всичко - със страната си, със себе си, с града си. Честно казано, когато съм се чувствала и като крал, и като вол, съм била сама. Никакво разбиране от никого. И никаква политическа линия не ми е помогнала. Мъж, жена, джендър, животно... преодоляваш всичко, както можеш и докъдето ти стигат силите. Защото такъв е животът. Той не е особено толерантен. Нито е особено справедлив. Нито пък ти дава кой знае какви права. Ако кокичето се чувства роза, това си е негова лична битка. Един ден, може да го коронясат.