Инерцията иначе е хубаво нещо, повечето реклами вървят с падащи снежинки и романтично блещукащ сняг. Но струва ми се, че онези, които ходят на топличко и се показват на Дядо Коледа по бански, вече не са актуални. Сега селфитата им трябва да са на фона на дълбоки преспи и снежни човеци. Поне аз щях да им завиждам.
Казвам това и чувам: "Оооо, знаеш ли колко хора не искат изобщо сняг?!!"
"Някакви бабички вероятно" - отговарям нарочно грубо. "Неее - казват ми - съвсем не са бабички. И много деца не харесват снега..."
Странна работа. Как се насаждам на нови и нови открития.
Спомням си един-единствен подарък от детството си. Хартиен конус, облечен в костюм на Дядо Коледа. Пазих го няколко години. Не ми е ясно точно защо само него помня. Естествено, че всяка година получавах подаръци. Макар че не помня да съм искала нещо конкретно или пък нещо конкретно да ми е липсвало. Все едно си имах всичко. Повечето неща даже не бяха неща, а приятелите, волейбола, любовта, морето, танците, картите, вечерите, нощите, снега... Какво да му искаш на това. Освен да стане, да се случи, да си част от него. Сега като вляза в молааааа и докато стоя на ескалатора, се чудя какво правят всичките тези хора тук!?!? Какво търсят, защо няма места на паркинга? Успоредно обаче се чудя, дали "NBA 2015" или "ФИФА 2015" и защо мисля това, след като и футболът, и баскетболът се играят физически, а не с уникално направените състезатели, в които се взирам по 15 минути, за да установя, че все пак не са живи, все пак погледът им е леко кух, а чарът липсва... Геймърски слушалки, геймърски клавиатури, геймърски сняг.
Че се завихря магия около Коледа, завихря се.
"Я кажете, как влизахте нощем да слагате подаръците до леглото ми? - пита тийнейджърът.- Как така не съм ви чувал?"
"Ами не сме влизали - казвам - Дядо Коледа си има трикове, знаеш"
"Стига де! Кажи как влизахте!"
Да бе да. Ей сега ще ти кажа. Как пък не. Не стига, че няма сняг...
