Наздраве за мъжете!

За мъжете знам със сигурност едно - че ги обичам. Всичко останало са цитати, предположения, съмнения и надежди.
Чувствам се предизвикана всеки път, като си помисля за способността им да се концентрират истински в максимум едно-две неща през целия си живот. Ако мъжете са умни, а жените са красиви, на мен би ми било много скучно. Не защото съм много умна, а защото искам да виждам и красиви мъже. Пада обаче голям смях, ако умните жени непрекъснато доказват, че са умни, а красивите мъже - че са красиви. Притеснява ме само ролята, която отреждат на майката в живота на мъжа. Твърде главна. Единствената утеха вероятно е, че ако обичаме мъжете, ще изиграем ролята сравнително добре.

В чест на 19 ноември, който бил ден на мъжа.

Дългият път от Ван Гог до сървъра на НДК

От известно време, когато някой мой близък има рожден ден, правя подарък и на себе си. Естествено, купувам първо на него, но не много по-късно и на себе си. Така някак ми се струва, че наистина съм го уважила. Дето се вика - двойно. И разбира се - само с най-близките постъпвам по този начин. Т.е., ако си ми близък, знай, че за твоя рд съм си купила нещо. Свикнах вече, стана ми навик. Няма връщане назад. Обаче миналата година взех, че за собствения си рд освен подаръците от другите хора, пак си купих и на себе си. Почувствала съм се близка вероятно или пък така ме е увлякъл навикът, че... Какво да се прави, няма безгрешни. Та миналата година си купих една репродукция на картина на Ван Гог. Казва се "Кафе тераса през нощта". Поръчах я, чаках я с нетърпение, после я занесох вкъщи и я поставих веднага на стената. Гледам си я, харесва си ми, много даже. По стените има и друго, но последната любов... Има-няма два-три дни след покупката прочетох интервю на българска художничка, която участвала в направата на интересен филм за Ван Гог. Бил анимация - раздвижване на картините му, а освен това участват и актьори. Имаше трейлър. Въодушевих се. Много. Съвпадна ми, така да се каже, с възторга по Ван Гог. Пишеше, че филмът ще го пуснат през 2017 и аз възкликнах: "Страхотно! Ще го гледам значи!" Тази година направих още един подобен подарък, само че за рд на моя близка. Купих й ... репродукция на картина на Ван Гог! Смешно ли е? Не знам. Още ме държи вълната. Пък и още ми харесва...

И хоп - дойде Киномания. И в програмата - онзи филм - с раздвижването на картините. Влязох веднага, видях датата, заплюх си я.

И ето ме днес. 18.30 ч. Стоя на опашка в билетния център на НДК. Как да кажа, има нещо особено извратено в желанието ми ние-българите да сме по-добре, по-добри, по изобщо. Бях опитвала да оправя обслужването в заведенията. Изкарах няколко години в мъчителни опити да казвам мненията си с надежда, че някой ще чуе нещо. Отказах се. Няма оправия с това обслужване. Или таратора ти го носят след като си изял хляба, или хляба - след като си изял таратора. Нещо такова във всякакви варианти. Та все не ми се получава. Вървя към НДК, прекосявам площада и търся новия паметник. Лъвът. Обаче не го виждам.  По-голям е от този на Гарибалди, но не се вижда. Да, тъмно беше, но пък лъва го осветяваха две или три лампички, благодарение на които му се виждаха единствено краченцата. Трябваше да ида да го цуна, та да го видя. Да, площада, фонтаните - ремонтират ги. Добре, казвам си, няма нищо. Едва го видях и билетния център. Що пък някой не му направи нов надпис, нещо ярко, светещо, отличаващо се. Да не е от вчера прословутият билетен център! Нали като се чакаме пред НДК, то все пред билетния център се чакаме /хме/...

Та седя си аз на опашка вътре, за да си взема билети за "Да обичаш Винсент". Онлайн може само резервация. /Ако има нещо тъпо, това е т.нар. резервация. Преди един месец щастливо резервирах билети за театър в 11 вечерта и ми изписаха, че до 24 часа трябва да ида да ги платя. Представлението беше за след две седмици, но аз на другия ден трябваше да търча да ги плащам./  Опашка! Мисля си - брей, хората как искат да гледат! Дали са всички за Киномания? И изведнъж настъпва леко брожение. Не било просто опашка, а нямало интернет. Отива една госпожица до касата да пита какъв точно е проблемът и всички я проследяваме с очакването да разберем. Връща се и с увесен нос ни съобщава, че рестартират сървъра.  Рестартират сървъра! Не знам за вас, но на мен лично, ако ми каже някой, че рестартира сървъра, продължавам да гледам точно, както преди да са ми го казали. Абсолютно никакво въздействие! Стори ми се, че и на хората от опашката така им се получи. Сървърът обаче продължиха да го рестартират още дълго. Понеже тези пред мен един по един се отказваха и си тръгваха, за малко да стигна до касата и да се окажа първа. Нали знаете как е. Първо хората си пускат шеги - "Да им споделим малко интернет! Хаха! Да се вържат към уай файа! Хаха! Да си записват кой какво купува на един лист! Хаха! Обаче времето лети, както пее Стефан Вълдобрев, взе да ни става съвсем некомфортно. Служителката от едната каса обясняваше, че айтитата правели каквото могат, защото в цялото НДК! нямало интернет. Това си беше друго нещо. Щом в цялото НДК няма, горкият сървър! И горките ние. Една по-възрастна госпожа зад мен каза, че няма как да имаме доверие на машините. Даааа... И след още половин час висене и даване на шанс на всички айтита, ни казаха да си тръгваме. Нямало да го оправят днес. Няма да обичаш Винсент. И аз си тръгнах. Тръгнах си със свито сърце. С мойто извратено желание българите да сме по-добри... Утре освен пак да ида, а? 

Загубиш ли фокуса...

Снощи, късно вечерта, се загледах в един филм* по телевизията. Оказа се за хомосексуалисти. Двама, вече на възраст, които имат 39 години брак! Задържа ме не тяхната история, макар че имаше момент, в който по-възрастният покани по-младия да дойде при него в леглото, тъй като му липсва тялото му... Това, въпреки разширения ъгъл, от който взехме да гледаме на света, все още ми е чуждо. Но, както и да е, филмът беше направен деликатно за отчуждените като мен. Единият, обаче, се оказа преподавател по музика. Имаше епизод, в който 6-7- годишно момиченце свири на пиано, а той го слуша и когато момиченцето спря, му каза: "И какво направи сега! Можеш да се оставиш музиката да те води, можеш да се оставиш да те завладее, но никога, нито за миг не бива да си позволяваш да загубиш фокуса от инструмента и от това, което правиш!" Цитирам по памет, но ми хареса много. Защото всъщност е така вярно, не само за творците, но и за всичко в живота ни. Загубиш ли фокуса, подадеш ли се на емоцията, оставиш ли се да бъдеш изцяло завладян...

* Филмът е "Любовта е странна" на режисьора Айра Сакс