Щастлив! Но осъден от хората - оплют в техните мнения, преценки, коментари.
Оправдан от тях - оправдан като действия, поведение, външен вид, думи. Но - нещастен!
Не помня кога точно прочетох тази мисъл, но след като я прочетох, разбрах какво искам. Искам да съм щастлива. Ако може без да съм осъдена. Но в никакъв случай не искам да съм нещастна. А с това автоматично отпада оправдана.
Оттогава съм по-спокойна. Не тормозя душата си, не се напъвам в погрешни посоки и разреших един от вътрешните си конфликти - този с плащането на данък обществено мнение. Избрах да следвам сърцето си, да вървя в моя си коловоз, да воювам, ако трябва, за моя избор и ако се налага, да бъда осъдена от хората за него. Защото това ме прави щастлива.
После, някъде по пътя, попаднах на друга мисъл, подобна на първата - "Хората ти прощават щастието само, ако го споделиш с тях." Дааа, няма как да не съм осъдена. Не желая да споделям щастието си само, за да не ме осъждат и да ми го простят. То е все едно да го продам...
Напоследък се замислям за това, понеже виждам как спокойно, рутинно дори, приемаме всекидневното лицемерие, подливането на вода, ударите в гърба, пускането на гнусни слухове, безсрамните, нагли лъжи, униженията и первиването на гръб. Свикнали сме, прощаваме го, правим го естествено и махаме с ръка: "Да бе, то вече какво ли не се случва!" Но ако видим щастлив човек, ако наблюдаваме как някой живее по свои правила и не ни плаща данъка мнение, как не се плаши от подмятанията ни, от подхвърлените ни забележчици, не му пука за изкривените ни усмивки и изобщо май не му пука за нас, вече не можем да го приемем, не му прощаваме, не го разбираме този и категорично го осъждаме. Дори когато щастливият е нищо и никакъв човечец, без пост, без слава, без пари, само с едното голо щастие. Толкова подлости и злини наоколо, а колко по-често се вторачваме в щастието на другите...
Иска ми си повече хора да не се страхуваха да бъдат щастливи.
П.Р. Една екстра предлагам към този текст, за щастливите и смелите -
http://www.eva.bg/blogs/16-любовен-блог/20-срещала-съм-и-щастливи-японки.html
П.Р. Една екстра предлагам към този текст, за щастливите и смелите -
http://www.eva.bg/blogs/16-любовен-блог/20-срещала-съм-и-щастливи-японки.html
Пука ми за моя човек ,и още как.Само че той иска да се разделя с японката...Явно у него не е имало нищо, освен игра.
ОтговорИзтриванеkogato pravya kakvoto mi e keff, naricham tova li4en jivot, a kogato pravya neshtata po zadulyenie plashtam danak na drugite. tova e! ne moje samo ednoto.
ОтговорИзтриванеОпределението за "личен живот" е страхотно! И съм съгласна, че не може само едното, поне не може непрекъснато само едното. За данъка все пак имах предвид стандартното разбиране - да ти пука какво мислят другите за това, което представляваш.Защото другите са доволни, когато не се осмеляваш да бъдеш щастлив, понеже и те не се осмеляват, а постигането на щастие често пъти е свързано с правене на неща, които са в разрез с общоприетите норми...
ОтговорИзтриване