Шутове, палачи, комедии и трагедии

Ставам сутринта и гледам - един приятел ме включил в група за обсъждане на Путин и Тръмп.
Отворих страницата, попрочетох...
На пръв поглед битува схващането за схематичното разделение - левите у нас са "за" Путин, а Путин е "за" Тръмп. От друга страна не се знае за кого са десните. Като цяло не се знае кои са десни и кои са леви. Много е лесно да заявиш, че задникът ти е червен, розов, син, зелен, обаче като се качиш горе, като духне вятърът и като ти лъсне задникът, иди обяснявай какво си бил заявил. Та затова хич и не вярвам на леви и десни. А пък на демокрацията съвсем. Но понеже сме схематици, за улеснение, както се казва, ми се привижда една схема.
Май американците ще избират между шут и палач. Да не забравяме, че и Петър Велики е имал шут. И ако Путин си търси шут... Въпросът обаче е дали сме в комедия или в трагедия? Защото май сме в трагедия. Тогава кралят няма как да се радва на шутовите смешки... От друга страна, палачът си е палач. Странно би било ролята да се изпълни от жена, но в "Многострадална Геновева" мъжете изиграха женските роли, защо пък г-жа Клинтън да не изиграе една мъжка. Сцената е голяма, твърде голяма и не е като да си няма публика.
Такива ярки образи ни се предлагат. Зрелището не е за изпускане. В салона падат непрекъснато глави. И от ляво, и от дясно. Публиката постоянно е в траур. Ту за едни, ту за други. На сцената обаче е осветено. Представлението си върви. Шут или палач, парите са си пари. Интересът поразклати феса, но керванът си върви.
Вчера гледах "Умно село". Така се радвам на това предаване на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова по БНТ. Толкова добре ми въздействат срещите с хората, които избират. Проф. Цочо Бояджиев. Прекрасно беше! Един философ, който не само е поставил труда си за Платон и България в лавицата на европейската философия, но и прави невероятни черно-бели фотографии. Невероятни!
Само чудото на човешкото съзидание в доброто и изкуството ще заличат и шутове и палачи. Както, всъщност, винаги става.

Дори да смени цвета на кожата и пола си, всеки един от нас си остава същият

Случвало ми се е, докато седя под чадъра, да изчета голямо количество вестници, списания и статии он лайн. Съвсем наскоро пак го направих. Естествено си почивам - поглъщам равномерно информацията, както и слънцето. Въпреки че забелязах как и едното, и другото могат да замаят главата ми. До степен да стана внезапно и да изляза не само от чадъра, но и от потока на информацията.
Случвало ми се е и да пия хапче после.
Логично, нали? При положение, че слънцето все по-силно стяга обръча си над главите ни, а тревогата, обхванала света, прави абсолютно същото.
20 години преди, т.е малко над 20 години, имаше въпрос, който горе-долу звучеше така: "Възможно ли е президент на САЩ да бъде чернокож или жена?"
Сещам се сега за този въпрос покрай заливащата ни информация за почти сигурната победа на Хилари Клинтън. Първата част на въпроса се реализира. Сега ще се осъществи и втората.
Не си спомням собствения си отговор тогава, но знам, че като цяло никога не съм била предубедена. Да, всичко е възможно.
Чудя се сега дали американският избор ще е добър за света. За хората на света, не за ръководителите на света. В общи линии, когато става въпрос за избор, винаги се намесват хората. Те избират - с лице към тях застават кандидатите, към тях отправят думите си, усмивките, физиономиите, посланията на дрехите си, платформите, бекграунда си, всичко. Защото после те плащат цената. После да се сърдят на себе си, да не се оплакват, да не хленчат, да не страдат. В това "към тях" влиза и най-сериозното политическо оръжие - подготвената, провежданата, разиграваната манипулация. Винаги има такава. Колкото и честен да е един кандидат, колкото и избираем да е той, манипулацията съществува - по-добра или по-лоша, по-явна или по-скрита. Затова и един солиден дял от цената, която плащаме за избора си, се дължи на манипулацията. Но това е неизбежно. Много от хората стават част от манипулацията съзнателно, за да извлекат полза и за себе си.
Обаче сега чета, че Хилари Клинтън е изключително властолюбива, че е "за" военните конфликти по света, че е "за" войните, "за" регионалните конфликти, че нейната личност съвсем не е така прогресивна, както 21 век би желал с оглед на всичките сложни проблеми на света. Дори нещо повече - чета, че тя с разбиранията си стои още в миналото. И всички тези характеристики не са свързани с нейния конкурент, дори напротив - той предварително е отписан като неизбираем. Целият анализ за г-жа Клинтън е единствено и само за нея самата.
Но ако това е вярно, ако Хилари Клинтън, която така стремеглаво нахлува към Белия дом, наистина не е прогресивен човек, то какво да очакваме?
Естествено аз не съм в САЩ, не се занимавам с политика, не правя анализи, не следя кампаниите. Но нима факта, че не съм професионален анализатор и наблюдател на световните тенденции в политиката, ме освобождава от тревогата? Нима този факт ми повлиява да не се вълнувам, когато гледам убитите, избитите по света, когато слушам за трагедиите, причинени от взетите решения на великите? Нима ставам по-спокойна и по-сигурна за бъдещето?
В моя обикновен бит, всяко решение, което взимам или не взимам, се дължи на нечие друго, взето на по-високо ниво.
И на кого всъщност му пука дали президентът ще бъде мъж, жена, чернокож, бял? Дори да смени цвета на кожата си и пола си, всеки един от нас си остава същият. По-важното е какви идеи притежава, как мисли, дали е личност? Личността е по-важна от цвета на кожата и пола. Личността е над всичко това. Ако все още има личности, разбира се. Ако те имат достъп до властта...
Силно се надявам, това което съм прочела под чадъра, да не е напълно вярно, да е поредната манипулация и бъдещият американски президент да живее не само във времето си, но и да е в състояние да вижда поне малко напред.