26.10.2010 г.

Индиански имена "Оставящият пари" и "Гледащата си кефа"

Обикновено сутрин като отворя очи, на леглото ми няма пари, но в събота сутринта се получи точно така. Отварям очи и що да видя - една банкнота! Полу сгъната, полу достатъчна - седи до мен. "Ехааа - казвам си в просъница, - ако бях на надница, колко ли щях да получавам?!" После станах, взех банкнотата и /вече не в просъница/ повторих за кой ли път: " Писна ми!"

23.10.2010 г.

Яж, моли се и обичай / Изток-Запад, двупосочен

"Яж, моли се и обичай" е книга на Елизабет Гилбърт, която не съм чела. Преди няколко часа обаче гледах филма и понеже предпочитам да пиша за нещата веднага, ще споделя впечатленията си сега. Филмът е заснет прекрасно - с различни планове, светлина, озарен и цветен като пътуване. Има ирония и самоирония, което  е напълно достатъчно, за да се чувствам добре в киносалона. Джулия Робъртс плаче почти през цялото време и го прави толкова откровено, че възприемах сълзите като нейни лични, а не на героинята й. Хавиер Бардем се появява твърде късно. Когато чакам толкова дълго, винаги оставам разочарована.

19.10.2010 г.

Quatro

Като започнем така: едно, две, три... и всичко си върви нормално. И три в едно, и трима са малко, двама са много или обратното, и първо, второ, трето още от столовете и купоните, макар че аз никога не съм се хранила така, после се сещам и за вица "и трите, дядо попе, и трите"... Обаче сутринта в 4, когато отворих очи,

16.10.2010 г.

Люк Бесон, Артур или когато големите правят филми за малките...

.. и на мен обикновено ми става хубаво. Дори ми се струва, че по пътя винаги се стига до един силен инфантилизъм, който някои успяват по някакъв начин да прикрият, но по-интересни са ми онези, които го изразяват мощно. Като че ли това важи повече за творчески откритата част от човечеството, макар че някои учени, които съм гледала по тв, също изпадат в подобни състояния. С тези пообъркани изречения всъщност искам да споделя, че гледах "Артур и  войната на двата свята" на Люк Бесон.

15.10.2010 г.

На мен пък ми се прави секс

Понеже назря опасността да ме обвинят, че пиша само за любов и явно съм влюбена, което не че не е истина, но... реших да пиша малко за секса :))))

1.10.2010 г.

Едната страна на ... любовта!

Когато има любов, няма две страни. То има, ама те са от едната страна, тези две обичащи се страни. Така че не разбирам защо са всичките взривове, удари, болки, след като сме от едната страна на хоризонта. Там, където слънцето изгрява. Точно там сме.