Докато пускаме тези дни фаровете за мъгла, защото някак си взе да става по-тъмно и невидимо, смрачи се и се смръщи, мислено колекционирах източници на светлина.Не знам дали са ретро, демоде или пък са евър, невър-евър, но ме осветяват, осветляват и топлят тези дни.
Представям си /не знам защо/ доста странен и своеобразен, прозрачен, леко син, стъклен, в някои случаи гелообразен шестограм, но с обем, като тяло, не като фигура... как се казваше това?!? ... и в него най-отгоре на колекцията ми се мъдрят две очи.Усмихвам им се и се вторачвам продължително и нарочно в тях, за да ги изпитам. Не се плашат, не бягат. Това е първият ми източник на светлина.
А другите са: театър - в Народния на половин цена, но естествено трябва да е за любовта и поривите към нея; бира - в тежка халба, която повдигам с две ръце, а вътре се търкалят някакви продълговати топчета, измислени от сенките на дърветата, под които сме седнали; една червена рокля, която искам да усетя и дано; един бански, отново без банели и подплънки, защото в морето и солта ми е любима - гледам го от витрината засега; светкавичната мисъл, че ще седна да пиша, винаги е източник на светлина, а и онзи жест, с който си пускам дисковете... И накрая все остават около 100 въпроса - невероятно, но продължавам да имам въпроси и да не знам как!
Няма коментари:
Публикуване на коментар