15.10.2010 г.

На мен пък ми се прави секс

Понеже назря опасността да ме обвинят, че пиша само за любов и явно съм влюбена, което не че не е истина, но... реших да пиша малко за секса :))))
Та след като прочетох сутринта ето тук - http://www.dnes.bg/health/2010/10/14/vliubvaneto-e-kato-narkotik.101252 , че влюбването било наркотик, че допаминът бил невротрансмитер, който действал като супер стимулант и т.н., което си го знаех доста отдавна, както и че не продължава твърде дълго, нали, но след като прочетох за пореден път информация, която ми съобщава нещо от преди сто години и как не им омръзна на учените това влюбване, ми се прииска страшно много да пиша за секса. Както се казва - на мен пък ми се прави секс. При това е петък. Нещо против?
Замислих се /оф, колко тъпо - пак се замислям! /, че ако си влюбен, всичко се обяснява с невротрансмитери и ти се предписва лекарството "ще ти мине" в различни дози според човека. Но когато ти се прави секс, а няма с кого или пък най-често - този, с когото ти се иска, нещо го е изпарило в момента или физически, или психически, или пък изобщо няма шанс да правите такъв, или пък той не намира за много уместно и морално... и др. подобни, знаете, сега да не изброявам, та тогава никакво лекарство освен онова старото добре познато ръчно лекарство, не ти се предписва.
"Имам проблем - казала жената на психотерапевтката - нещо не ме харесват мъжете, не искат да спят с мен."
"О, виж сега какво - казала психотерапевтката- трябва като вървиш, да си въртиш задника."
Еми това е истинска история, от истинска среща и истински съвет. Сигурно психотерапевтката, която не е неизвестно име, също е чела изследванията на учените, но явно тези учени не са достигнали до големи прозрения и открития в областта на това какво точно се случва, когато ти се прави секс с някого, а примерно няма терен ;) Само примерно :)))
Е, подигравателните реплики от рода на - мераци-мераци, недоклатена история, разгонени жени, хора без работа к'во да ги правиш, да ти имам проблемите и др. подобни никак не вършат работа. Както и доводите, че дори мисълта за секс е грях, а какво остава да се намери и терен...
Не вършат, защото откакто свят светува сексуалната удовлетвореност е толкова важна, колкото всяко едно добро дело и всяка една благочестива мисъл. За някои хора, дори по-важна. А какво за сексуалната неудовлетвореност?
За нея също може да се проучи това-онова. Защото ако изпитваш страст към някого и тя продължава относително дълго време, освен че ще подлудиш невротрнсимтерите си, ще ти излезе някое друго подигравателно наименование, но чисто и просто можеш да си докараш някоя болест. И колкото и смешна да беше дотук тази публикация, сега ще я направя сериозна с извода, до който съм достигнала благодарение на личен, приятелски, колегиален, човешки опит и без да съм учен, психотерапевт, психолог или друг специалист. Изводът е, че половото НЕздраве на жените често е последица от неудовлетворени сексуални желания. Но никой нищо не тиражира по въпроса. Гинекологичните кабинети са пълни, гинеколозите вземат все повече и повече пари за прегледи и изследвания, стават все по-меркантилни и алчни, но няма изход за сексуалните желания. Те са тема-табу уж в разкрепостения ни свят, в силно разкрепостения ни свят, където жените са голи, нахални и млади, но най-добре да не повдигат темата, защото ще ги вземат за недо-не знам какви.
Не искам да противопоставям секса на любовта, на влюбването, изобщо не искам да противопоставям. Допаминът и на мен ми се отразява добре и аз летя нависоко и ми е наркотично, но пък ще ми е супер яко и с един секс към това, нали?

Четох в сп. "Ева" интервю с нашумялата турска писателка Елиф Шафак по повод нейната книга "Любов" и от отговорите й ми стана ясно, че за жените все още, а може би винаги, сексът ще е ... грях. За съжаление не знам как сексуалната неудовлетвореност се отразява на мъжете, но не смятам, че при тях положението е кой знае колко по-розово. Просто, както се вижда, нямаме данни :), като за влюбването например.  Наскоро също така прочетох една турска поговорка, която ми хареса - "По лицето на жената може да се съди за сърцето на мъжа." А по какво може да се съди за страстта?

2 коментара:

  1. Не зная да съм наркоман.Доста трезво виждам всичко.Не зная какво е мерилото за страст.Зная как се чувства и колко силна може да бъде.Всеки сам си знае.Не мисля, че когато сърцето е затворено ,и гледа другаде, то тази любов е грях.Това са много обширни теми,наситени с много противоречия и философия.Обикновено проблемът се решава между двама.Или си поемат кръста, или се скриват.Тук явно криеницата е изключена.Когато от двете страни е еднакво усещането, тогава решенията се вземат на друго ниво .Явно става дума не за мимолетни преживявания.Явно подходът трябва да е внимателен, защото искреното и чистото не са за изгубване.Трябва да пазим даровете на душите и сърцата си.А това как изглежда моето лице-сигурно...Не е вината отсреща.Аз по-трудно се оправям от простудата.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Лилия. Радвам се на истинските ти коментари. Съгласна съм - не става въпрос за мимолетни преживявания, нито за криеници, макар че в нашия свят опазването на даровете на душата и сърцето обикновено се придружава от яростна съпротива на околните,чист вид воюване с догми, предразсъдъци, завист, собствена несигурност и какво ли още не...

    ОтговорИзтриване