Чернови

Като се плъзнах надолу из този блог и открих неизтрити чернови. Писано нещо, което не е стигнало до т.нар "публикуване" тогава или прочетено, е звучало кофти. Малко са, защото никак не съм деликатна и трия веднага. Не, когато не ми се струва достатъчно добро, а когато ми се струва ужасно глупаво и безполезно. Да си добър е трудно, но да си глупав и безполезен е трагично. Тези оставени изречения, вероятно не са предизвикали спонтанния ми порив да ги унищожа

... един диск с филми на Чарли Чаплин съм го изправила така, че когато погледна напред, да го виждам. Не просто диска, а снимката на Чаплин върху обложката. Чаплин е разбрал колко е важно за всеки човек да запази достойнството си, да се изтупа и да сложи бомбето отново на главата си...

... сривовете са пропадане в ада. Спускаш се сам, със сълзите, с болките, с гнева, с умората, с мъчното, което се е задържало някъде и сега изтича с теб... Развъртял си бурмичката, даже може да са ти пробили дупка, от която да шуртиш... Сривовете те приравняват със земята...

... имам изострена чувствителност към хората напоследък.Ядосват ме!...

... Гал Сасон, спомням си, беше предложил в една от книгите си за моделиране на съдбата, да напишем на един лист 5 приятели, които да не са от близкия семеен кръг, но с които редовно контактуваме, и срещу всеки от тях да напишем качествата, които харесваме и тези, които не харесваме. И така, накрая, сме щели да видим себе си. Онова, с което привличаме другите, което е хубавото у нас и онова, което трябва да отстраним или смекчим, дразнещото, заради което, всъщност, сме се срещнали с тези хора и това е урокът, който те имали да ни предадат.

Та така. След като през последните дни доброволно повиших  успеваемостта на другите да ми въздействат, по препоръката на Гал Сасон, астролога, кабалиста, космическия навигатор...седнах да моделирам съдбата си. И с голяма мъка докарах петте приятели...

... не харесвам видимата превъзбуда, дръзката неопитност, жени, които не правят комплименти на жени и мъже, които не правят комплименти на жени...

Зоя и сексът

- За разлика от други семейства, където сексът става проблем - казва ми Зоя, - при нас остана само това. Ние - говори ми разпалено тя -  заедно правим само секс. Друго... май не се сещам...
- Как така друго не се сещаш? - търся уточнение.
- Ами така... Не ходим на пазар, на кино, на театър, на дискотека, на заведение, не чистим у дома заедно, не правим ремонт, не излизаме никъде заедно. Все едно - опулва се тя в мен, - все едно сме тайни любовници.
- И правите само секс?
 - Да. При това доста често. Сексът ни е единственото доказателство, че сме семейство... E - сеща се тя, - и децата, естествено.
- А страстта същата ли си е наистина? - пак питам.
- Абе страстта... - кима тя, - кой ти гледа страст! Аз ти говоря за редовен секс. Даже веднъж си помислих, че затова никой от двамата не си е хванал любовник... Не ни трябва. В крайна сметка любовникът прави секс, не чисти, не пазарува...
- Ужас! - възкликвам искрено.
- Защо? - гледа ме тя. - Нали ако сексът умре, умира и връзката. Значи сме ок.
"Защото, казвам си наум, никой не тръгва да споделя, че е ок..."
...
- Миналата седмица - разправя ми Ивето, - вече му подсказах, че ще си тръгна. Не издържам на това повикване по телефона.
- Ами вие сте така отдавна... Ти чак сега ли се усети?
- Не бяхме така. Преди година той ме канеше на вечери, излизахме до Витоша, до езерата ходихме даже... А от известно време звъни само, ако иска да отида за една нощ.
- Е не знам - казвам, макар че знам, - ваша си работа. Ако не се чувстваш добре, зарежи го.
- Така съм решила. Довечера, ако се обади, ще му откажа.
- А ако не се обади?
...
- Виж, Поли, ако един мъж не те желае, не си губи времето с него - категорично мнение, което Виолета изрича все едно съм на 20 и ще се женя.
- И защо така мислиш? - питам наивно. - Нали твоят те желае...
- Да бе желае ме! - тросва се тя. - Имам представителни функции. Ако правят парти, да ида с него, ако ще пътува някъде, да го придружа, ако ще пазарува, да го консултирам; ако си купи нещо сам, да го оценя... Ей такива все! А като се стигне до желанието, и никакъв го няма.
- Ами може да е моментно - опитвам се да дам надежда. - Може да е в такъв период.
- Не е - клати глава Виолета. - Такъв си беше и в началото. Все с мен, но желанието му по мен...Пък аз искам да вря и кипя в отношенията. Даже, да ти призная, бих се била, ако съм много превъзбудена.
- Ееее, ти пък! - учудвам се аз. - Чак да се биеш, хайде сега!
- Казвам ти честно. Понякога ми е толкова умряло с него, че ме избива на свирепост.
И затова ми е Дилян. С него сме като остриета. Той се забива в мен, после аз в него. Обаче пък за друго не става. Онзи ден го помолих да дойде с мен до Икеа и като влязохме вътре, се спираше точно на това, което на мен най не ми харесваше. Има абсолютно различен вкус.
- Никой не може да ти угоди, Вили - казвам спокойно. - И защо се терзаеш, като си имаш двама. С единия едното, с другия - друго...
- Е да! - не е съгласна тя. - Нали в един момент трябва да направя избор! Тогава какво?
"Тогава, мисля си наум, ще избереш щеш - не щеш."
- Тогава ще му мислиш - казвам на глас.
...
Надя беше омъжена. Докато живееха заедно, мъжът й си пропиляваше парите и дори нямаха какво да ядат. Казвала ми е, че вари едно бутче за супа, после го вади и го дава на детето, а те изяждат само чорбата. После Надя се разведе и се омъжи за друг. Той имаше пари и я задоволи напълно. Напълно материално, защото когато отидох да я видя в новия й дом, първите й думи бяха: " Сега имам всичко. И пак не съм щастлива."
...

Заради теб

 ...изправях се на нокти и скърцах със зъби, сгъвах се на две и плаках... 

А ти какво прави заради мен? 

Какво си мислех, докато гледах "Живи легенди" ;)

...как пък за малко да няма билети...
как Ники Илиев много си харесва Саня - красиви кадри, красива, дълги коси, крака, червена рокля, сини очи...снима си я отвсякъде, както си я вижда - все красива...
Яна Маринова ни слага /и Деми Мур/ в малкия си джоб!
Орлин Павлов - неговата бивша Яна ще се сеща ... все по-често...
Колко нежно играят всички! Нежно! И Димо Алексиев!
Балчик толкова ли е хубав?!
Погледът на Кадурин...
Всеки всъщност има талант... Малко имат смелост.
Микеле Плачидо и неговият италиански...И днес може да изиграе нещо любовно...
Мъжете винаги искат да си останат момчета. Момчетата искат да се бият, да се забавляват, да останат цели.
Мислех си, че най-хубавото е това, че Ники Илиев е направил филм за момчетата. Те имат нужда от този филм.
...та затова за малко да няма билети....