Quatro

Като започнем така: едно, две, три... и всичко си върви нормално. И три в едно, и трима са малко, двама са много или обратното, и първо, второ, трето още от столовете и купоните, макар че аз никога не съм се хранила така, после се сещам и за вица "и трите, дядо попе, и трите"... Обаче сутринта в 4, когато отворих очи,

защото съседът отдолу, прибрал се явно по това време, реши да си пусне телевизора на мах и аз като му ударих едно мислене... та се замислих, че винаги ми е харесвало повече онова четвъртото, следващото, което идва след едно, две, три. Този момент на скок в неизвестното, защото никога не знаеш какво следва след изстрела, след преброяването наум, когато събираш кураж да направиш скока, а пулсът бие в слепоочията ти, когато си на старта със съзнанието, че ще се случи нещо, каквото и да е то. Тогава интуитивно, сигурна съм, знаеш изхода, резултата, но не те интересува. Интересува те само момента на старта, тръгването и пътя, който предстои.Това quatro ми е любимо. То е все едно да обяздваш за първи път див жребец, да се състезаваш със смъртта, или с живота, да преброиш до три и после да кажеш една само дума, но от нея да зависи всичко - любов, приятелство, отношения. Няма връщане назад.