Аз не харесвам такива мъже

които не знаят защо са до мен; не помнят какво съм им казвала и какво съм направила; не искат да помнят и не искат да знаят;  които не умеят да молят, да се вричат, да се отдават;
които не танцуват танца и по моя ритъм и си забраняват да погледнат света и през моите очи;
не харесвам мъже, които не живеят по мъжки - не проявяват нито смелост, нито любов...

Потребността ми от теб

Потребността ми от теб се превръща в зависимост. Завладява ми мислите, думите, вечерите късно и сутрините рано. Ако се събудя случайно, се оказва, че не е случайно. Ако забравя, се самонавивам да не забравям. Става ми като мания. Ако не бях спряла цигарите, може би не щях така да се пристрастя. Знам, че някои хора принципно трябва да са пристрастени. Към нещо. Към някого. Все едно. Пристрастяването е част от осъществяването им на тоя свят. Вероятно съм от тях. Но пък съм хванала по-бавния влак. Или? Може би пораженията от алкохолизма и опиатите не са така сериозни, както пристрастяването към някого. Не знам.
Сигурно се заблуждавам, но ако не изпитвам определени потребности, се чувствам полужива. Навикът да ги усещам, да ме подтикват да ги задоволявам, както и самото им задоволяване, си е пуснал коренчета и малко или много ме направлява.
Битието ми се състои от угаждане на навици.
Въпреки че не съм от онези, големите кораби, които "плават" в тоя живот, без никой да може да ги мръдне за нищо и никъде, често се чувствам слуга на навиците си. Стремежът към свобода би трябвало да е по-силен от всичко останало.
Потребността от някого сигурно също е навик. Един обикновен навик, от най-обикновените, даже изначалните, защото сме си такива - социални животни. Търсим контакт, допир, споделяне - ежедневно, понякога ежеминутно.
Не мога да разбера, дали потребността ми от теб е вече наистина сериозна...

Април

Ограничения и провали

Не мисля, че съм достигнала възрастта, в която да приемам по-спокойно всички свои ограничения и провали... Не мисля, че изобщо има такава възраст. Мисля, че с вървенето напред намалява устремът, стремителното втурване, атаката дори... Елиф Шафак, турската писателка, твърди подобно нещо в книгата си "Чест".

Докато разгръщах в книжарницата други книги, попаднах и на това - "Остаряването не е въпрос на възраст, а на постъпки..." Колко вярно! Винаги е било важно това, което правиш. То е по-важно и от това, което мислиш и от това, което говориш...

Егоизмът в отношенията

В отношенията между двама души, щом вече са създадени, някак си принципно става достатъчно тясно, че да има място и за егоизъм. 

Не разбирам егоизма в отношенията. Ужасно ми е неприятен. И собственият,  който проявявам в най-странни ситуации и наблюдавам как се издува като балон, и егоизмът на другия. Срещу моя се съпротивявам отдавна. Подрязвам го винаги, когато ми се получи, но след време израства пак. Усилията ми са напразни. Стигнах до пълното му отричане и точно тогава изненадващо си помислих, че може би пък ми е малък егоизмът, не ми стига, имам недостиг от него и затова не мога да се преборя. Супер голяма изненада, при положение, че искаш да се лишиш от нещо, което ти се струва в повече, а внезапно започваш да мислиш, че ти трябва още от него. Това, предполагам, е защитен механизъм на егоизма, когато го разпознаят, както окраската при животните и както, всъщност, самият той го "играе" един вид наша самозащита. Дразня се обаче, че го употребявам и като атака. И по този начин се възприема и от другите. Правя го съзнателно, но неконтролируемо, не мога да го овладея.

Егоизмът е като ревността. Приличат си много, подпомагат се взаимно и затова някои ги объркват. Но както ревността може да се провокира, така понякога ми се струва, че и егоизмът се ражда у мен отново, не защото аз съм оставила корените му живи, а  защото отсрещната страна го активира. Тя, тази друга страна, с която сме в отношения, не си намира егоизма неприятен, не се дразни от него, а може дори и да не го е открила, или пък осъзнато да го насърчава, да го насъсква...

Нося едно метално сърце на врата си, което периодически се замърсява, става на петна и потъмнява. И аз периодически го чистя. Като го чистя, си казвам, че е събирало горчилките, а като светне, го подготвям за новите...