1. Да стоя на терасата в компанията на високия ми петнист съсед - догът Лорд. Мокрите улици и дрънчащият мокър трамвай изглеждат като споделено преживяване. Лорд е заинтригуван единствено от свраката, която подскача по клоните на дървото, или ако надуши друго куче, а аз го вълнувам само дотолкова, че да ми хвърля високомерно по някой поглед. Високомерно, защото той е на горния етаж, а аз съм един по-долу, но на зиг-заг. Въпреки това, за хората отсреща, ние сме си двойка, която наблюдава дъждовния ден.
2. Да почета от сборника с разкази на Буковски "Най-красивата жена в града". Обаче предпочитам да произнасям на глас заглавието на проклетата книга, вместо да чета. В крайна сметка има един-единствен разказ, който направо ме вледени - и той не е свързан със секс, с изпразване, с пиянското безсърдечие на този човек, за когото очевидно читателят е наглец, посегнал към неговите освобождавания на листа. Буковски иска да ти внуши, че ти по своя воля го четеш и той няма абсолютно никаква вина за това. А вледеняващият разказ е за работник, т.е за самия автор, който не успява да продължи да работи в кланница, където попада, защото е останал без нищо. Запитах се дали след като прочете този разказ, ще се намери човек, на когото би му се приискало да порасне?
3. Да пребърша и почистя. Не знам как го правя, но някак си междудругото все успявам да почистя и пребърша. Толкова съм сръчна, че заснех една нелоша инсталация на паяк, след което я отнесох, така да се каже, с дългата четка; оправих “гледката през прозореца” на рибата / останала сама, а прозорецът й позеленял/ и създадох място за собствено произведение на изкуството, като откачих от стената една картина /може и само "откачих" - пак става/. Мислех си, че откачането ми е последица - от житейските неволи, но ме уверяват, че съм си била обвързана с него и преди. Преди какво? - питам ги.- Преди какво? - Ами ти си си такава! Откачаш си! - Аха, много интересно, щото вие - не! Откачена работа! Кой пък е чак толкова нормален, че да има право да установява, че ти, примерно, не си?!?
6. Да сготвя? Да бе! Пожелала съм си на Дядо Коледа Рудолф от "Пекарната на Рудолф" да ми направи онзи японския чийзкейк.
Сготвих.
7. Да попсувам. Това го правя в отделен раздел - взаимствах малко за заглавие - вместо Игри на волята, моето е Псувни на волята! И имам Удивителна, за разлика от тях. Макар че псуването вече не е достатъчно удовлетворяващо. И тук вече се опира до креативност. Да псуваш държавата, избраниците /много бе!/, суверена, себе си... - все правени неща. Едно ново - конгреса на БФС, ама и то... колко ново да е... Вече всички са си минали по реда. От друга страна, като се напсуваш в един дъждовен ден, после се смееш през останалите.
8. Да коментирам, разсъждавам, философствам и анализирам. Обикновено с член на семейството /никой друг не с е връзва/. Примерни теми: Дали Зигмунд Фройд е бил шарлатанин? Дали лейди Гага е била мъж? Тимъти Шаламе или Адам Драйвър? До кога диалозите в българските филми ще са ад?
9. Да вляза в интернет. Не че не остана време за социалните мрежи - последвах хърватския фотограф Ядран Лазич и сръбската дизайнерка - Бояна Угрешич, нещо се бях балканизирала. Но пък те и двамата не са се. В това е разликата, казвам си, защото не ми се спи. Жирафът спи по 10 минути. Сигурно затова е висок. Или защото е висок, не спи. То къде да легне, като се замислиш. А прав повече от 10 минути, не става.
10. е остана едно, ама хайде!
