Мостовете

Мостовете са интересна тема. Можеш да пишеш за тях по всяко време от живота си.
Можеш да оприличиш и целия живот на мост...
Има мостове, които доброволно изгаряш след себе си и такива, които никога не можеш да разрушиш. Има и други - нестабилни - над тях непрестанно трепериш да не се сгромолясат...
Има стари, скърцащи мостове от детството, останали в съзнанието като гигантски, а в действителност направени за два човешки крака. Някои мостове са на въздишките, други на влюбените, а някои строителят е изпробвал лично, като е заставал под тях, докато отгоре са трополели каруци...
Има и спасителни мостове, появяват се изведнъж, когато си мислиш, че няма надежда...
Мостовете са като дъгите. Сам избираш, дали да минеш под тях и сам решаваш коя от двете страни е твоята страна.
Онзи ден попаднах случайно на хубавия стар филм "Мостовете на Медисън" и докато изгледах за пореден път как наистина им се получава  на Мерил Стрийп и Клинт Истууд, си записах и няколко реплики:
"Старите мечти са били хубави мечти. Не са се сбъднали, но се радвам, че съм ги имал".
"Не искам да се нуждая от теб, защото не мога да те имам".
"Изумителна си! Иде ми да обиколя квартала с вой!