Лятото сутрин

Жената не изглеждаше смутена. Вътрешно чувстваше смут, но се стараеше да не го разкрива.
Мъжът се остави на импулса. Наричаше го естествено състояние.

Наистина ли те искам?

На стадиона отсреща няколко души поливат с маркуч тревата и от време на време поливат себе си. Погледах ги малко. Често изпитвам желание да бъда на друго място. Не на това, на което съм. А когато ида на другото, отново имам желание да бъда на друго и така до безкрай. Някакво пътешествие, неосъществено или търсене на отговори, чиито въпроси може още и да не са зададени..., т.е неосъзнато пътешествие.

Преструвковци

Пресичаме булеварда.

Момчето тича напред по отсрещната поляна. Чете надписите на глас. Един мъж, облечен в черни джинси, приближава към тях. Жената бързо трие очите си. Момчето се обръща към нея и казва: "Очите ти са зачервени от тази хрема..." После я поглежда особено. Жената му отговаря с кимане и продължава да трие очите си.

Когато се разминаваме, мъжът ни се усмихва. 

Покрай големите витрини на залата, двамата преминават с лекота, оглеждат се и махат на отраженията си. Жената - с вдигната коса, с блуза с голям надпис отпред и къси панталони. Момчето, както винаги едно и също - подскачащо, бърборещо.

"Къде отиваме? - пита я то. - Нали щяхме да ходим до магазина?"

"Разхождаме се - отговаря жената. - Нали каза, че няма значение за теб."

Не чувам какво ми говори. Мисля за скъсания си гердан, който нанизах отново с обикновени мъниста. Пак ми се плаче.

"Ще ми мине ли тъгата?" - пита жената.

"От какво?" - обръща се към нея детето. - За какво ти е тъжно?"

Отговарям, че не знам.

"Ще ми мине ли?" - настоява пак жената.

Момчето се засилва, прескача едно сандъче с цветя, обръща се и казва: "Знаех си, че не са ти зачервени очите от хремата."

"Така ли?" - учудено възкликва жената.

Знаех си, че знае.

Този влак за Бургас...

... е тъй бавен!

И сънуваш дъждовните плажове, чадърите, голите рамене, коктейлите, в които проблясват лунни вълнички, тъмни, черни. Сигурно не издържам повече. Сещам се какво ли не. 

Дъжд, вода и жаби

Този сезон не мога да се оплача, вярно е. Потопи, порои, наводнения... И все пак!

Спомням си два дни в Копривщица, когато реката почти излезе от коритото си, а ние полудяхме от кеф, защото не бяхме виждали и си хвърляхме сандалите, за да гледаме как ги носи течението,