Чуждата жена

Любовта и с правителства, и без правителства, с Волен, и без Волен просто си се случва. Мисля си това, докато слушам новините, разглеждам сайтове, с едната половина на мозъка си припомням, че съм сложила нещо на котлона, а с другата разсъждавам върху ... любовта. Такава съм си. Не мога да мисля само за политици, за ситуации, за енергетиката, която никой не разбира и дори в БАН не правят изследвания и проучвания за нея, единствено, поради липса на информация, не мога да отдавам вниманието си само на програми, външни оценявания, матури, проекти, платформи, Европейски съюзи и атентати... Имам нужда да мисля за любов. И го правя. Може да съм част от някакви объркани жени, невинаги правилно ориентирани, невинаги стоящи на земята, някаква смахната част, която не само има нужда, но и успява да мисли за любов, обаче това е факт.
Та, разсъждавайки върху любовта - най-общо, направо глобално, разсъждавам върху понятието "чуждата жена". Това съм аз. Не само, разбира се, но и аз. Днес, случайно или не, пак ми го казаха.
"Чуждата жена" е стряскащо словосъчетание.  Като го чуя и подскачам. На практика обаче е още по-зле - нещо като каска, даже като скафандър, вътре в който не можеш да мърдаш, обаче някой ти го е сложил по лична преценка, другите едва ли не са се подписали, че са "за" и ти си ходиш с него и ти е тясно. Явно доскоро съм живяла в ямата на едно дълбоко заблуждение - като се върти онова голямото колело, житейското, наистина всичко се повтаря, но има и нюанси, цивилизационни такива, които избутват нагоре и напред т.нар. "човек" и той поне започва да осъзнава принадлежността си по-прогресивно.
Аз не съм жена на никого, поради простата причина, че дори не принадлежа на себе си - много често. Дразнела съм се винаги на онези глупави, примитивни обръщения - "мъж ми" и разни подобни, които хората изричат и с голям кеф, че принадлежат на някого и той на тях. Защо мъжете искат жените да бъдат техни? Да ги намират в пространството си винаги, когато пожелаят? И ако не ги намират, ако не могат да ги имат като свои, да ги притежават, значи са чужди. Защо ми се е струвало, че мъжете, които съм срещала по пътя след обвързването ми, са склонни да мислят повече за мъжа ми, отколкото за мен; защо ми се е привиждало дори някакво удовлетворение и успокоение в очите им, когато той е бил доволен, а не аз; защо не мога да присъствам в нечие пространство без да принадлежа; защо територията се препикава, завладява, а после жената се притежава; защо и на мен толкова често ми е трудно да преодолея  желанието си и аз да сложа скафандър на мъжа, към когото съм вперила поглед; защо не можем да влизаме в любовта и излизаме от нея свободни и непритежавани, а сме все със скафандри - чужди мъже и чужди жени...

Лили Иванова

Гледах голяма част от раздаването на наградите на БГ Радио, което май не ми се е случвало досега, понеже беше все ясно, че Графа ще вземе общо-взето всичките награди. Не че не си е заслужило момчето и не че и сега прибра малко... Обаче видях, че са в Благоевград, нещо ми стана интересно и така почти до края, до Лили Иванова.
Като излезе тя и ми се стори, че от публиката някаква част започнаха да викат "баба Лили, баба Лили..." Дано само да ми се е сторило, защото докато я слушах и гледах, си мислех, че българите трябва да престанат да й броят годините и да й се подиграват, понеже където и да се появи, ги представя съвсем достойно - в страхотна форма е и като визия и като глас, много от младите изпълнители вече имат безформена фигура или естествено за младостта - не знаят какво им отива, как да се облекат, как да се държат... А тя не само има глас, но няма сланина, както се казва... В какъвто и смисъл да се разбира  това. Води спартански живот и представя страната ни навсякъде на ниво. Не е като да е озверяла на вид изкуфяла бабичка, която не си знае думите, стъпките, наркотиците, любовниците, миналото... Не е отпусната дебелана, която вечно води борба с килограмите и винаги е подпухнала, нито пък й изчезва гласа от нещо си, каквото и да е... Затова тези, които се занимават с възрастта й, нека си помислят как изглеждат самите те, как биха изглеждали, ако носеха нейния авторитет на плещите си, как биха представили те страната си и да станат малко по-скромни и благодарни, че и тя, като други известни българи - спортисти, оперни певци, актьори, математици и т.н представя България по света достойно.
Защото ако оставим само на политиците и политиката да ни представя по света, на развития ни туризъм и обслужване, жал ми е за нас...

Не мога да мисля за теб

...толкова съм обидена, огорчена, натъжена, истински тъжна, ядосана, различна от друг път, безразлична, студена..., че даже не мога да мисля  за теб...

Три току-що родени "мъдрости"

1. Пределите на търпението са прекрасно очистително лекарство, от което често се нуждаят човешките взаимоотношения. Жалко, че невинаги е удобно да си го позволят. 

Понякога очистването изхвърля не само насъбралата се шлака, но и самия човек, който я е предизвикал. И после пак - на чисто!

2. Една жена колкото е по-невзрачна и незабележима, толкова повече й се коментира, критикува и оценява външния вид на другите жени. Най-често те, естествено, са много по-впечатляващи от нея, но неосъзнаването на този факт я прави убедена и категорична, което в крайна сметка парализира умното опониране!  

3. Никой никога не е сигурен, че се е докоснал до истинската любов. И повечето от нас се страхуват да си обясняват каквото и да е.